изпращам ви писмо с моя отговор на изявлението на епископ Еленков.
Тъй като никой от нас не е застрахован, че няма да изпадне в подобна ситуация, аз се присъединявам към думите на пастор Иван Врачев: "Коментарът на бр. Ангел Пилев върху Декларацията на Пастирското общение ясно повдига сериозни нерешени въпроси в евангелската общност у нас. Например: Съгласни сме, че не е правилно да се изнасят в публичното пространство вътрешни проблеми на евангелската общност, но как да се процедира, когато такива проблеми възникват? Пред кого да бъдат повдигани? Аз съм твърдо против безпринципността и да се правим, че не виждаме, когато някой бърка – дали просто поради невнимание и духовна незрялост или бърка, като съвсем съзнателно и целенасочено върши и говори неща, които не са според библейската истина. Но пред кого да повдигнем подобни въпроси, за да може да се помогне на този, който бърка, или да се санкционира според принципите на Божието Слово този, който не желае да се поправи?"
и смятам, че е дошло време в България, когато неприятните и неудобните въпроси трябва да бъдат поставени открито на масата и без заобикалки и увъртания да постигнем ясно становище и очертаем поведение, валидно за всички.
Утре може даден служител да обяви че е гей, или пък "толерантен" пастор да венчае хомосексуална двойка и т.н. Не можем да мълчим и да се държим сякаш това не ни засяга. Време е да застанем за истината, време е църквата в България да се пречисти чрез покаяние!
Бог да благослови делото Си в България.
Ангел Пилев
Уважаеми епископ Еленков,
Копие: До ръководството на НА ОБЦ,
Обединени Евангелски църкви,
Съюз на Евангелските Баптистки църкви,
Съюз на Евангелските Съборни църкви,
Съюз на Евангелските Петдесятни църкви,
Българска Божия църква,
Евангелска Методистка Епископална църква в България,
Българска Евангелска църква "Блага вест",
Христова Евангелска църква "Шалом",
Християнска църква "Сион",
Българска църква на Назарянина,
Българска Свободна църква,
Апостолска Реформирана църква,
Пастирско общение в България.
Оценяваме това, че намерихте сили да заявите частично покаяние, от което обаче остават неясни въпроси, които са предпоствка за много спекулации.
С голямо внимание прочетохме Вашето изявление в изпълнение на решението на Националния Съвет на НА ОБЦ от 08.02. 2011г. Наистина, посочили сте много исторически факти, пречупени през Вашата призма, които все пак дават някаква светлина. Но бихме желали отново да Ви върнем към отговорите на ясно зададените въпроси:
1. Вие проводник ли сте на учението „Само Исус” в България?
Според Вашето твърдение в изявлението: „Появяват се такива от църкви които кръщават в името на Исус. Моят контакт с тях е едва през 1990 год, когато се разделят ОБЦ и ББЦ. При разделението повечето от църквите в контакт с тези мисионери са в състава на ОБЦ. Като Пълномощник на ОБЦ естествено влязах в контакт с тези мисионери.”
Вие ясно заявявате, че има такива църкви, че повечето от тях са в ОБЦ и че Вие, в качеството си на пълномощник, сте в контакт с такива църкви на запад!
Държим да отбележим, че на Събора на ОЕЦ, проведен през 1995 г. в сградата на II-ра Петдесятна църква, - гр. София, в протокола се отбеляза от п-р Венцислав Стойков, п-р Павел Игнатов и др., че ОБЦ имат погрешна доктрина относно учението за Троицата и това е причината, поради която те не могат да бъдат приети. Това, което изтъквате, че имало негативно отношение към ОБЦ, заради регистрирани от тях новосъздадени църкви, като забравяте, че такива бяха регистрирани и в други деноминации, не е бил проблем за членството им в ОЕЦ. В една Ваша проповед Вие заявявате, че всички църкви, които представлявате в ОБЦ са „Апостолически петдесятни” (т.е. Единобожци). Тази Ваша позиция ясна ли е на редовите пастори от ОБЦ? И сега на въпроса: Какво учение проповядвате относно доктрината за Троицата? Защото независимо от това, което казвате пред нас в България, онова което твърдите в проповедите си в Америка, е точно обратното.
2. Как е възможно да сте били лежали в затвора 36 пъти и арестуван над 300 пъти и да бъдете на ръководна държавна длъжност със служебна кола и т.н.?
Според Вашето твърдение в изявлението: „Такава е обстановката при която през Септември 1968г. военните не уважават желанието ми за отбиване на военната служба в мината и съм повикан на редовна служба, на място където трябва да бъда променен и "да стана човек". След шест месеца на "усилия" за постигане на “промяната" следва разказано от мен събитие с разстрела, което по мое мнение, е опит за инсценировка на "бягство". Документи по тоя въпрос не могат да се намерят, тъй като дори военната ми книжка е издадена от Трудови войски за цялото прослужено време от 2 год., където в последствие съм изпратен.”
От видеозаписите с ваши проповеди и от горецитираното ставя ясно, че Вие сте отбивали службата си в казармата. Цялото прослужено време е 2 г., от които вие твърдите, че 6 месеца сте били в затвор, без да посочвате в кой. Другото, което остава неясно са останалите 35 пъти, лежани в затвора! Бихте ли признали в какъв затвор всъщност сте лежали?
3. Истина ли са твърденията Ви за работата с мюсюлманите в България, 13 000 кръстени според учението „Само Исус”, 40-те мюсюлмански мисионери, които издържате, както и запалените в България църкви от радикални мюсюлмани, за които събирате пари за възстановяване? (http://bulgaria4jesus.posterous.com/).
Според Вашето твърдение в изявлението: Относно повярвалите мюсюлмани и работата с тях не бих коментирал, тъй като това засяга други хора. Тая тема не е за публичното пространство. Подобно е положението с мисионерството и някои други въпроси, засягащи отделни личности.
Разбираме Ви много добре защо не искате да коментирате тази тема. Но това, че твърдите, че не е за публичното пространство, противоречи на думите Ви във видеото, защото именно Вие изнасяте тази информация в публичното пространство. А относно въпроса със запалени църкви от мюсюлмани в България, тази информация е съвсем прясна - от 13 Октомври 2010 г. Вие давате ли си сметка, че това ако е вярно може да разклати етническия мир в България и всички усилия на институциите за религиозна търпимост да са напразни? Също и за църквите, основани от Вас в Индия, Пакистан и Близкия изток, бихте ли уточнили, кое точно е истина?
И накрая относно Вашето покаяние: „За нещата, които са подсилени, преувеличени или неверни в моето говорене, съм се покаял пред Бога и пред членовете на Националния Съвет на НА ОБЦ. Поискал съм извинение от тях за създадената ситуация и неприятности. Покайвам се и пред всички, които четат настоящето ми изявление.”
Ясен е фактът, че има неща, които признавате, че не са истина. Но също така претендирате, че много от нещата са факт. Ако уточните кои от казаните неща не са истина в проповедите Ви, за да не се хули Божието дело, ще направим възможното да бъдат свалени от публичното пространство, поне там, докъдето сме отговорни (за Америка ще трябва да помолите приятелите си от Апостолическите църкви). Но разберете, че всеки ден, в който, забавяхте и протаквахте да отговорите, с намерение всичко да се потули, работеше срещу Вас. Ако се покайвате, за какво се покайвате, а ако се извинявате – за какво? Епископ Еленков, осъзнаваме, че никой не може да Ви накара да отговорите против волята си или пък да се покаете насила. Крачка в позитивна насока беше Вашето изявление, но просто бъдете конкретен, за да няма хора, които ще се усъмнят във Вашата искреност.
Обръщаме се и към членовете на уважаемото ръководство на ОБЦ. Пастори, Вие удобно и бързо „приключихте” въпроса, който ще произведе множество последствия сред протестанството в България. Твърдо застанахте зад Пълномощника си, опитвайки се да го защитите, приемайки за достатъчно „покайното извинение”. Осъзнавате ли ролята, която играете в тази ситуация? Вместо да помогнете на своя Пълномощник да постъпи библейски, вие предпочитате да приключите набързо случая, като оставяте облак от неизяснени и неотговорени публични скандали да витаят над ОБЦ. Пастори, случаят е твърде сериозен и изисква много повече от едно „покайно извинение”. Помислете и за отговорността, която носите пред църквите, които са ви облекли с доверие. Само преди две седмици Вие застанахте твърдо зад Пълномощника си, един вид като гаранция, че проблемът е маловажен и извинението е достатъчно. Сега, когато Вашия пълномощник признава, че има неща неверни, ще мълчите ли, или ще признаете, че сте направили грешка с прибързаната си позиция? И последно, не забравяйте, че пред Бога ще бъдем отговорни както за делата си, така и за бездействието си.
Бог да благослови делото Си в България!
Ангел Пилев
