сряда, 21 декември 2011 г.

Добрите и лошите доносници!

Добрите и лошите доносници!

Следейки внимателно процесите, по отваряне  на досиетата  и  оповестяването  на лица  сътрудничели  на ДС,  се  очертава  още  една  интересна линия на поддържана  от  „бившите” сътрудници.
Колкото  повече  наближава  момента за публично  оповестяване,  толкова  повече истерични гласове се надигат в  защита  с нелепи  обяснения и  оправдания. След като  фактите са  явни и не могат да бъдат отречени, повечето  пастори/сътрудници, започнаха велегласно да  обясняват, че те са сътрудничели за благото на църквата, давали  са „дезинформация с цел да  бъдат запазени  водещи  братя”.  Тази  група ще нарека „добри  доносници”,  тъй като  според  техните  обяснение са  вършили  добро и са  запазвали  църквата.
Другата  група „лоши доносници” към момента няма нито  един  кандидат желаещ да постъпи в нея.  Така че   накрая  ще тябва да  приемем  обяснението че всички пастори/доносници са  били добри. Но тъй като  ставаме все  по недоверчиви към таквизи люде, за да  им повярваме, че те са  от „добрите”, то те  ще  трябва да  отворят досиетата си и (без липсващи страници) и да публикуват, на кого и  какво са донасяли. И ако наистина  излезе че са „добри” хвала на таквизи, които  геройски с риск на  живота си  са бранили  интересите на църквата.

вторник, 15 март 2011 г.

Писмо до ОБЦ от 15.03.2011 г.


15 Март 2011г.              
До                   Ръководството на  НА „Обединени  Божии Църкви”
                                   Копие:            Обединени Евангелски Църкви
            Пастирско  общение - България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

С настоящото се обръщаме към Вас, тъй като считаме, че т.н  „Казус Еленков” е прецедент в нашата нова история и от 20 години за пръв път имаме публикувани факти  и предоставена информация, която е индикация за сериозни проблеми и недопустими злепоставящи  и компрометиращи евенгелската общност в България обстоятелства.
 
Публикуваните видео материали, последващите открити писма, декларации и въпроси принудиха епископ Еленков да даде своя отговор, който обаче бе крайно неясен и неизчерпателен.  Начинът обаче, по който Националният съвет на ОБЦ и част от пасторите в Пастирското общение реагираха с опита си да наложат цензура над надигналата се дискусия налага извода, че няма воля и морални подбуди истината да излезе наяве в пълнота.
Считаме, че при подобни прецеденти, касаещи Тялото Христово – за  миналото, настоящето и бъдещето, тогава, когато съответната организация или църква демонстрира неспособност да вземе богоугодно решение и да се справи с възникналите проблеми, отговорността се пада на други лидери в Тялото Христово да вземат отношение и да помогнат за разрешаването им.

Категорично отхвърляме тезата, че поведението на служители, които представляват Българския евангелизъм, както в България, така и в чужбина, в конкретния случай епископ Еленков, засяга само него и неговата организация.

Засегнати са всички, чиито живот, служение и дело са посветени на достигането на българската нация с Евангелието.

С повдигането на този морален казус не се цели да се компрометира дадена личност, а    решаването на подобни проблеми е принципно, като приложението на подобен стандарт трябва да е валиден за всички. В този смисъл ние апелираме за поемане на морален ангажимент, като не бъдем безучастни пред подобни проблеми, ефектиращи Тялото Христово с такава публичност.
Това е и нашият призив към Вас,  които от позициите, които заемате,  носите отговорност как ще се развият събитията за в бъдеще. Ще бъдете ли запомнени като хора, които честно признават наличието на проблеми и поемат отговорност за разрешаването им, или  като такива, които ги отричат, прикриват и неглижират.
 
Самите Вие заявявате в Протокола от 08.02.2011 г. на заседанието на ръководсвото: „Всички поставени в писмото въпроси бяха дискутирани.
Епископ Еленков даде подробен и изчерпателен отговор на поставените към него въпроси, следвайки хронологичния ред на събитията.”

Въпросите наистина може да са дискутирани, но досега не е даден подробен и изчерпателен отговор пред служителите, застанали зад призива в Отвореното писмо и пред Тялото Христово, както в България, така и  в чужбина.

Вярвахме, че допусналите грешки ще се  признаят честно и открито. За съжаление не виждаме такива действия и в този смисъл считаме за наше задължение да Ви запознаем с още някои факти, които могат да доведат до сериозни поражения на евангелизма в България.

Тиражираните от публикуваните изяви на епископ Еленков факти и събития за запалени църкви от мюсюлмански радикали на територията на Република България, за което той  е призовавал и набирал финансови средства за възстановяването им (по $20 000 за изгоряла църква към Октоври  2010 г.) са един от многото въпроси. Наши  сънародници са били както потресени от случващото се в България, така  също и възмутени от неадекватните действия от страна на църквите и държавните институции. За целта те са подготвили писма до правителството на Република България и отговорните институции за незабавни и енергични действия за откриване и наказване на виновниците за тези деяния.
Сами разбирате, че поради непотвърдените данни  изнесени от епископ Еленков, бе разумно да ги  възпрем от  каквито и да е действия, докато тези данни не бъдат безспорно доказани. За съжаление и до настоящия момент епископът не взема отношение по въпроса.
 
До момента, въпреки призивите ни, епископ Еленков не е поел  в конкретика своята  отговорност за  разпространените при публичните си изяви  неистини и  неверни информации в САЩ.
С оглед това  поставяме въпроса има ли той моралното право да се представя и да представлява  ОБЦ и Тялото Христово в България?

Уважаеми служители, обръщаме се към вас, като ръководство в качеството ви на Национален Съвет на ОБЦ с надеждата, че ще демонстрирате здравомислие и посвещение към истината.
Компрометирането на епископ Еленков не трябва да води до компрометирането на цялата организация ОБЦ.  Призоваваме ви на среща, на която да дискутираме, изявим  и изясним  публикуваните и излезли наяве нередности, като вярваме, че този път Вие ще бъдете активната страна за провеждането й.

Считано от дата на получаването на настоящето писмо, в срок от 14 дни, ако Вие не поемете инициатива за такава среща,  то ще изтълкуваме подобно отношение като опит за потулване на критични за Тялото Христово проблеми. С оглед това ще бъдем принудени и ще пристъпим към по-нататъшни действия, с цел установяването на пълната истина по всички повдигнати въпроси, осъзнавайки риска от сериозни и необратими  поражения на Божието дело, както и на името на България по света, които ще бъдат нанесени вследствие на вашите действия и бездействия.

С призив за проява на здрав разум и отговорност:


Име и фамилия
Име на църквата
Град
1
Ангел Пилев, пастор
ХЦ «Сион»
София
2
Жоро Пенчев, пастор
Нов Живот
София
3
Георги Бакалов, обединяващ апостол
Апостолска Реформирана Църква
София
4
Васил Петров, епископ
Божия църква «Ел Ветил»
Габрово
5
Калоян Курдоманов, пастор
ХЦ «Прелом»
София
6
Красимир Партовски, апостол
«Ел шадай»
София
7
Иво Койчев, апостол
АХЦ «Живот в слава»
Стара Загора
8
Христо Кънев, апостол
АХЦ «ПМРСД»
Бургас
9
Румен Попов, пастор
«Царство на Христос»
Габрово
10
Радослав Илиев, пастор
ХЦ «Прелом»
София
11
Георги Райнов Якимов, пастор
Църква «Кармил»
Ямбол
12
Стоян Георгиев, пастор
ХЦ «Прелом»
София
13
Сунай Маджуров, пастор
АРЦ «Усъвършенстване на светиите»
Разград
14
Петър Пеев, пастор
Църква «Победоносна благодат»
Перник
15
Румен Олимпиев, пастор
МП АРЦ «Алфа и омега»
София
16
Стоян Стоянов, пастор
Църква «Божия слава»
Раднево
17
Христо Райнов Якимов, пастор
Църква Ветил
Несебър
18
Санди Сандев, пастор
Църква «Видение за славата»
с. Равадиново
19
Станислав Тодров, пастор
Библейска Вяра
София
20
Данаил Савов, пастор
Църквата в с. Веселиново
с. Веселиново
22
Георги Найденов, пастор
ХЦ «Сион»
 София
23
Красимир Янкулов, пастор
ХЦ «Нова надежда»
 Плевен
24
Павел Лазаров, презвитер
Презвитерянска Църква «Филаделфия»
София
25
Иво Попов, пастор
ХЦ «Сион»
 София
26
Васил Кривонозов, пастор
ХЦ «Ел Шадай»
 Ракитово

събота, 12 март 2011 г.

"Да му запишем партийно наказание."

Като си помисля, колко хора са били  изтезавани и избивани в тези затвори и лагери,  а днес изпечени шарлатани се правят на жертви и се гаврят с техните мъки. Хора събудете се!

Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 г. Живков е бил информиран за новия лагер:
"През 1959 г. ние разгледахме обстановката в страната и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд"
Прокуратурата установява, че режимът в лагера е бил изключително тежък. От показанията на оцелелите лагеристи е установено, че дневната норма за мъжете е между 8-20 куб. м камъни. Всичко се е извършвало на бегом. Храната обикновено била постна и предимно от зеленчуци. Дневната дажба от хляб е била около 700 грама и се е давала наведнъж вечер. Къпането е ставало само в близката р. Осъм. Лагеристите са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от паразити. Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Бившият лагерист Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско, свидетелства: "Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи, бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше..."
Назначената през юли 1990 г. от Прокуратурата на въоръжените сили лекарска експертиза, заключава:
"Лагеристите не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи... Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъм..."
Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. В показанията си всички от ръководството на лагера край Ловеч сочат, че са действали единствено по устни указания на зам.-вътрешния министър Мирчо Спасов. От 1501 минали през концлагера край Ловеч 155 души стават жертва на терора в него, за 147 са намерени смъртни актове. В него са изпращани хора заради разказване на вицове, бивши депутати-земеделци и юноши между 16 и 18 години за различни криминални или хулигански прояви. ЦК закрива лагера през 1962 г. след като двама лагеристи успяват да избягат от кариерата край Ловеч, но са заловени на границата и пред следствието разкриват смразяващата картина на убийствата в трудовата група-Ловеч.
Следствието сигнализира ЦК, която съставя комисия за разследване на случая, чиято дейност потвърждава фактите за извършени убийства. Комисията предлага на Мирчо Спасов да се наложи партийно наказание "порицание". В секретната стенограма Живков го защитава: "Той е дисциплиниран човек. Този случай го е съкрушил. Аз разговарях с него много сурово, питах го: "Ти идиот ли си, та допускаш такова нещо?" Той е златен човек, много предан, но бе малко стихиен. Да му запишем партийно наказание."

събота, 26 февруари 2011 г.

отговор на изявлението на епископ Еленков

Уважаеми братя,

изпращам ви  писмо с моя  отговор на изявлението на епископ Еленков.

Тъй като никой  от нас не е  застрахован, че няма да  изпадне в подобна ситуация, аз се присъединявам към думите на пастор Иван Врачев: 
"Коментарът на бр. Ангел Пилев върху Декларацията на Пастирското общение ясно повдига сериозни нерешени въпроси в евангелската общност у нас. Например: Съгласни сме, че не е правилно да се изнасят в публичното пространство вътрешни проблеми на евангелската общност, но как да се процедира, когато такива проблеми възникват? Пред кого да бъдат повдигани? Аз съм твърдо против безпринципността и да се правим, че не виждаме, когато някой бърка – дали просто поради невнимание и духовна незрялост или бърка, като съвсем съзнателно и целенасочено върши и говори неща, които не са според библейската истина. Но пред кого да повдигнем подобни въпроси, за да може да се помогне на този, който бърка, или да се санкционира според принципите на Божието Слово този, който не желае да се поправи?"
и смятам, че е дошло време в България, когато  неприятните и  неудобните  въпроси трябва да бъдат поставени  открито на масата и  без заобикалки  и  увъртания  да  постигнем ясно становище и очертаем поведение, валидно за всички.
Утре може даден служител да  обяви че е гей, или пък "толерантен" пастор да венчае хомосексуална двойка и т.н.  Не можем да мълчим и да се държим сякаш това не ни засяга.  Време е да застанем за  истината, време е църквата в България да се  пречисти чрез покаяние!
Бог да благослови делото Си в България.
Ангел Пилев





Уважаеми  епископ Еленков,
            Копие: До ръководството на НА ОБЦ,
Обединени Евангелски църкви,
Съюз на Евангелските Баптистки църкви,
Съюз на Евангелските Съборни църкви,
Съюз на Евангелските Петдесятни църкви,
Българска Божия църква,
Евангелска Методистка Епископална църква в България,
Българска Евангелска църква "Блага вест",
Христова Евангелска църква "Шалом",
Християнска църква "Сион",
Българска църква на Назарянина,
Българска Свободна църква,
Апостолска Реформирана църква,
Пастирско общение в България.

Оценяваме това,  че  намерихте сили да заявите частично покаяние, от което обаче остават неясни въпроси, които са предпоствка за много спекулации.
С голямо внимание прочетохме Вашето изявление в изпълнение на решението на Националния Съвет на НА ОБЦ от 08.02. 2011г. Наистина,  посочили сте много  исторически факти,  пречупени през Вашата призма, които  все пак дават някаква светлина. Но бихме желали  отново да Ви върнем към  отговорите на ясно зададените въпроси:
1.      Вие проводник ли сте на учението „Само  Исус” в България?
Според Вашето твърдение в изявлението: Появяват се такива от църкви които кръщават в името на Исус. Моят контакт с тях е едва през 1990 год, когато се разделят ОБЦ и ББЦ. При разделението повечето от църквите в контакт с тези мисионери са в състава на ОБЦ. Като Пълномощник на ОБЦ естествено влязах в контакт с тези мисионери.”
Вие  ясно заявявате, че  има такива църкви, че повечето  от тях са в ОБЦ и че Вие, в качеството си на пълномощник, сте в контакт с такива църкви на запад!
Държим да  отбележим, че на Събора на ОЕЦ, проведен през 1995 г. в сградата на II-ра Петдесятна църква, - гр. София, в протокола се отбеляза от п-р Венцислав Стойков, п-р Павел Игнатов и др.,  че ОБЦ  имат погрешна доктрина  относно  учението за Троицата и това  е причината, поради която те не могат да бъдат приети. Това, което изтъквате, че имало негативно  отношение към ОБЦ, заради регистрирани от тях новосъздадени църкви, като забравяте, че такива бяха регистрирани  и в други деноминации, не е бил проблем за членството им в ОЕЦ. В една Ваша проповед Вие заявявате, че всички църкви, които  представлявате в ОБЦ са „Апостолически петдесятни” (т.е. Единобожци). Тази Ваша позиция  ясна ли е на редовите пастори от ОБЦ? И сега на въпроса: Какво учение проповядвате относно доктрината  за Троицата? Защото независимо  от това, което казвате пред нас в България, онова което твърдите в проповедите си в Америка, е точно  обратното.
2.      Как е възможно да сте били  лежали в затвора 36 пъти  и арестуван над 300 пъти  и да бъдете на ръководна държавна длъжност със служебна кола и т.н.?
Според Вашето твърдение в изявлението:Такава е обстановката при която през Септември 1968г. военните не уважават желанието ми за отбиване на военната служба в мината и съм повикан на редовна служба, на място където трябва да бъда променен и "да стана човек". След шест месеца на "усилия" за постигане на  “промяната" следва разказано от мен събитие с разстрела, което по мое мнение, е опит за инсценировка на "бягство". Документи по тоя въпрос не могат да се намерят, тъй като дори военната ми книжка е издадена от Трудови войски за цялото прослужено време от 2 год., където в последствие съм изпратен.”
От видеозаписите с ваши проповеди и от горецитираното ставя  ясно, че Вие сте отбивали службата си в казармата. Цялото прослужено  време е 2 г., от които вие твърдите, че  6 месеца сте били в затвор, без да посочвате в кой.  Другото, което остава неясно са  останалите 35 пъти, лежани в затвора! Бихте ли признали в какъв затвор всъщност сте лежали?
3.      Истина ли са твърденията Ви за работата с мюсюлманите в България, 13 000 кръстени според учението „Само Исус”, 40-те мюсюлмански мисионери, които  издържате, както и запалените в България църкви от радикални мюсюлмани, за които  събирате пари за възстановяване? (http://bulgaria4jesus.posterous.com/).
Според Вашето твърдение в изявлението: Относно повярвалите мюсюлмани и работата с тях не бих коментирал, тъй като това засяга други хора. Тая тема не е за публичното пространство. Подобно е положението с мисионерството и някои други въпроси, засягащи отделни личности.
Разбираме Ви много добре защо не искате да коментирате тази тема. Но това, че твърдите, че не е за публичното пространство, противоречи на думите Ви във видеото, защото именно Вие изнасяте тази информация в публичното пространство.  А относно въпроса със запалени църкви от мюсюлмани в България, тази  информация е съвсем прясна - от 13 Октомври 2010 г.  Вие давате ли си сметка, че това ако е вярно може да разклати етническия мир в България и всички  усилия на  институциите за религиозна търпимост да са напразни? Също и за църквите, основани от Вас в Индия, Пакистан и Близкия изток, бихте ли  уточнили, кое точно е  истина?
И накрая относно Вашето покаяние: „За нещата, които са подсилени, преувеличени или неверни в моето говорене, съм се покаял пред Бога и пред  членовете на Националния Съвет на НА ОБЦ. Поискал съм извинение от тях за създадената ситуация и неприятности. Покайвам се и пред всички, които четат настоящето ми изявление.”
Ясен е фактът, че има неща, които признавате, че не са  истина. Но също така претендирате, че  много  от  нещата са факт. Ако уточните кои от казаните неща не са  истина в проповедите Ви, за да не се хули Божието дело,  ще направим възможното да бъдат свалени от публичното пространство, поне там, докъдето сме  отговорни (за Америка ще трябва да помолите приятелите си  от Апостолическите църкви). Но разберете, че всеки ден, в който, забавяхте  и протаквахте да  отговорите, с намерение  всичко да се потули,  работеше срещу Вас. Ако се покайвате, за какво се покайвате, а ако се  извинявате – за какво? Епископ Еленков,  осъзнаваме, че никой не може да Ви накара да  отговорите против волята си или пък да се покаете насила. Крачка в позитивна насока беше Вашето изявление, но просто бъдете конкретен, за да няма хора, които ще се  усъмнят във Вашата  искреност.

Обръщаме се и към членовете на уважаемото ръководство на ОБЦ. Пастори, Вие удобно и бързо „приключихте” въпроса, който ще произведе множество последствия сред протестанството в България. Твърдо застанахте зад Пълномощника си, опитвайки се да го защитите, приемайки за достатъчно „покайното извинение”. Осъзнавате ли ролята, която играете в тази ситуация? Вместо да  помогнете на своя Пълномощник да постъпи библейски, вие предпочитате да приключите набързо случая, като  оставяте  облак от неизяснени и  неотговорени публични скандали да витаят над ОБЦ. Пастори, случаят  е твърде сериозен и изисква много повече от едно „покайно извинение”.  Помислете и  за  отговорността, която носите пред  църквите, които са ви  облекли с доверие. Само преди две седмици Вие застанахте твърдо зад Пълномощника си, един вид като гаранция, че проблемът е маловажен и  извинението е достатъчно.  Сега, когато Вашия пълномощник признава, че  има неща неверни, ще мълчите ли, или ще признаете, че сте направили грешка с прибързаната си позиция? И последно, не забравяйте, че пред Бога ще бъдем отговорни както за делата си, така и за бездействието си.

Бог да благослови делото Си в България!                                                 
Ангел Пилев