За виното и меховете!

Понякога съм обвиняван, че с моите позиции и изказвания за ченгетата в църквата съм рушал единството. Логичен въпрос, който следва да си зададем, е: Възможно ли е да има такова единство и на каква цена? Подобни обвинения бяха отправяни и към учениците на Христос, следствие на което Исус дава следния пример:

"И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове." Марк 2:22

Съществува реална опасност да загубим и меховете, и виното.
Не можем да си позволим да загубим виното.
Не можем да си позволим да загубим меховете.
Не можем да си позволим да загубим времето, което Бог ни е подарил.
Винаги срещам хора, които търсят възможност да критикуват, като отказват да чуят различен аргумент.

Примерът с виното показва как да разпознаваме новите възможности.
Първо: Обяснява им, че има неща, които не може да работят заедно заради миналото им, заради преживяванията им, заради възрастта им.
Второ: Виното има процес на кипене и ферментация и ако мехът не е нов , той се спуква и виното се похабява – т.е. мехът не е гъвкав, за да понесе разликите. Не само това, но и посочвайки примера с кърпенето на старата дреха, Христос ясно дава да се разбере, че няма да съсипе новото заради старото.

"Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо" Марк 2:21

Все повече млади хора не искат да се женят. Смятат го за демоде, а в същото време модерните гейове искат да се женят и смятат това за много важно право.

Тези дни обществото ни отново е изправено на нокти по повод ескалиращите искания на организаторите на гей парада, планиран за 21 юни да мине през центъра на София.

В усилието да предотврати ескалация, Столична община съкрати маршрута на парада, в което организаторите видяха пореден опит за ограничаване на техните права и подадоха жалба до Административния съд против решението на общината.

По много телевизии, както и в социалната мрежа ФБ, се развихриха горещи дебати  за това, че българинът трябва да се научи да бъде толерантен и да зачита правата на хомосексуалистите.

Един въпрос обаче остава неповдигнат, а струва ми се е и най-важният:

ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, което  хомосексуалистите искат да осиновяват! То няма ли право на майка – ако го осиновят двама мъже или на баща, ако го осиновят две жени?
Не трябва да се подценяват и педофилските интереси, които осиновителите проявяват към децата.

Много хора се питат какво пречи гейове да отглеждат деца? Но по важният въпрос е КАКВО Е ДОБРЕ за самите деца? А това природата по най-добрия начин го е показала. Добре е да имат майка и баща. Понеже те са плод на майката и на бащата. И литературният герой Тарзан е дете, отгледано от маймуни, но не мисля, че човек със здрав разум  ще тръгне да прави парад по улиците на София за да защити правото на маймуните да осиновяват деца.
Относно претенциите на ЛГБТ  общества за  проявяване на толерантност и търпимост към техните различия, трябва да  ясно, че едно е да си толерантен към отклоненията на определени хора, а съвсем друго е да  искаш да легализираш това.

И последно искам да се спра на още един съществен момент, че всъщност борбата на ЛГБТ –обществото, не е борба за права, а за привилегии.

 

Моля подкрепете и споделете!

http://www.peticiq.com/ne_na_gey_parada

ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И КОМУНИСТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

От 23 до 26 април 2014 г. в София се проведе международен форум ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ, гражданското общество и  КОМУНИСТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО,  на който бе споделен опитът на България и Германия.

Организатори на събитието бяха списание „Християнство и култура”, Евангелска академия „Франкфурт”, фондация „Конрад Аденауер”, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП и Софийска платформа.

В основните панели на форума бяха разгледани следните проблеми:

• Християнските църкви, държавата и Държавна сигурност;
• Как да се справим с комунистическото минало? Богословски и етически перспективи;
• Християните като участници в политическите и социални промени: църквите и мирната революция от 1989 г. – германска и българска перспектива.

Ето и какво споделиха организаторите:

„Идеята за конференцията се роди миналата година при разговори с ректора на Евангелска академия във Франкфурт и Катарина Кунтер, която беше в България по време на големите протести”, заяви историкът Момчил Методиев. Той посочи, че основната цел на конференцията е религиозните общности в България и Германия да се запознаят как е решен проблемът с комунистическото минало в двете страни.

„Най-вече ще имаме възможност да се запознаем с опита на Германия. Ние доста често цитираме германския опит, но малко го познаваме с подробности”, допълни той.

Друга цел на инициативата е представяне на виждането на различни религиозни общности – не само на православната, но и на протестантската, за която въпросът с преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало също е актуален.

Момчил Методиев подчерта, че от съществено значение при германския опит е фактът, че  решения на проблемите, свързани с комунистическата диктатура в Германия, са потърсени още в началото на прехода.

„Част от участниците от германска страна са млади пастори, които през 80-те години са се противопоставили на своите деноминации за това тясно сътрудничество с комунистическата диктатура, а след това са играли активна и важна роля в първите години след Обединението”, коментира още историкът.

Епископ Тихон започна своето встъпление с апел към участниците в конференцията да проявяват по-малко дипломатичност и повече откровеност по тези въпроси. За никого не би било от полза да крием в какво положение се намира днес българското общество и какви са причините за това.

 „Бивши комунисти няма и това трябва да е добре известно”, заключи епископ Тихон.

Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер, който присъства на форума, наблегна на важността и значимостта на гражданското общество в преосмислянето на комунистическото наследство.

Мартин Иванов, секретар на президента Росен Плевнелиев по културните въпроси, поздрави участниците в конференцията от името на държавния глава. Той говори за „неотиващата си Държавна сигурност, която хвърля сянка върху нашето съвремие”.

Ръководителят на софийския клон на фондация „Конрад Аденауер” д-р Марко Арндт подчерта необходимостта от знанието за комунистическата диктатура, включително и за отношението й към вероизповеданията в образователната програма.

Първият панел, в който лекторите говориха за християнските църкви и отношението на държавите по време на комунизма, беше посветен на жертвите на режима.

Райнер Епелман, пастор и политик, отбеляза, че при рухването на Берлинската стена преди четвърт век в източногерманското общество е имало и извършители на престъпления, и жертви. „Но освен тях имаше и голям брой други хора, които се радваха, че не са били нито от едните, нито от другите, хора, които бяха равнодушни към случилото се по време на диктатурата”, каза той.

Гостът припомни, че в парламента в ГДР през 1989 г. е имало много пастори, които преди това са били двигатели на бунта срещу властта. По думите му именно пасторите са били единствените, които по време на диктатурата на Германската единна социалистическа партия са могли да действат „мънично по-демократично”. Лекторът от Германия отбеляза факта, че при създаването на ГДР почти всички семейства са били свързани с църквата. 40 години по-късно обществото в ГДР е масово дехристиянизирано.

В специално интервю с Ренате Елменрайх – пастор в Тюрингия (през 1993-1999 г. работи в Архива на ЩАЗИ в Гера и е част от екипа на пастор  Йоахим Гаук, настоящ президент на Германия), засегнахме темата относно доносите, които са разкрити в архивите, писани от пастори сътрудници на комунистическите тайни служби. Съпругът на Ренате бива арестуван от ЩАЗИ, когато е на 24 г. и прекарва в следствието 48 ч., след което тя получава официално известие от органите, че той се е самоубил в ареста.  Едва след падането на Берлинската стена тя съумява да проведе собствено разследване, но документи и факти освен официалната бланка по случая няма открити.

На въпроса как би коментирала така наречените доноси, в които агентите твърдят, че са давали „обща, позната и незначителна” информация, която не би могла на никого да навреди, Ренате сподели една вълнуваща история. Когато отваря своето досие, тя открива че епископът от нейната деноминация е давал информация на службите, която според него била безобидна. Там той описвал детайлни подробности,  като в колко часа тя става,  по какъв маршрут минава, за да остави дъщеря си в детската градина, в колко часа отива на работа, в колко часа взема детето от градината, има ли резервен ключ за апартамента й. Близки и приятели знаели, че има такъв в дъното на пощенската кутия, закачен на един гвоздей, който само ако човек знае къде се намира, ще може да го ползва. След като прочита тези данни, събирани от ЩАЗИ за нея от епископа, Ренате открива и план на службите за отвличане на дъщеря й, с цел да я принудят да подпише декларация за сътрудничество. Господ по невероятен начин се бил намесил в тази ситуация – в деня, когато службите планирали отвличането на дъщеря й, на Ренате се наложило да пътува  в провинцията я била пратила за няколко дни при сестра си. 

Тя сподели още, че се е натъквала на много случаи в архивите, при които, след като са се сдобили с подробна „безполезна” информация, комунистическите тайни служби са планирали  своите операции относно хора и организации, които са представлявали интерес за тях.

Германските гости трудно можеха да разберат как след като дадени църковни водачи са  осветени за агенти, те на се си подали оставка или пък не са уволнени от църковните ръководства.

„Това беше нещо, което е направено в Германия още през 1990 г. – по-възрастните сътрудничели пастори са се пенсионирали,  други са били уволнени, а трети са пожелали сами да напуснат или временно да отстъпят”, сподели  Ренате.

В заключителния панел проф. Калин Янакиев и проф. Шандор Фазакаш с помощта на гостите направиха обстоен анализ на ситуацията в България, като очертаха и логически стъпки, които следва да се предприемат за справяне с проблемите от комунистическото наследство.

1.      Публично разкриване на истината.

Времето, в което живеем, е на достатъчна дистанция от изминалите събития, понеже хората проявяват готовност да говорят за изживените кошмари едва след като са изминали 20-25 години. Забравата блокира възможността да се стигне до реално помирение.

2. Пълно и обективно осмисляне на изминалия период.

Българското общество е изправено пред предизвикателството да осмисли и да преодолее тоталитаризма. Защо обаче е толкова болезнен и травматичен този процес? Явно комунистическото наследство е още живо и ни владее.

- Наказателно правно осмисляне

-  Медийно осмисляне

- Политическо осмисляне
- Обществено осмисляне
-  Научно осмисляне

3.  Опити за достигане до помирителна среща. Трудности и пред двете страни. Изясняване на възможността за реабилитиране на пострадалите и това как да бъдат обезщетени техните семейства? Има ли заявено желание за прошка от другата страна?

- Да се изгради защитено пространство в църквите, в които е възможна среща без осъждане.

- Прошката е чудо, а помирението – изключително събитие.

Помирението не може да се случи без истина, но истината без надежда за помирение - неестествена.

Ангел Пилев

ЦВЕТНИЦА НА ФОКУС

                               Какво се случило и какво празнуваме на Цветница?

На всеки се е случвало да отиде на някой празник или рожден ден, на който хората поднасят цветя и подаръци на виновника за празника. Цветето, което се поднася, е в знак на уважение и добри пожелания към рожденика, но колкото и хубаво да е то, никой не би допуснал, че празникът е организиран заради цветето. В Евангелията е описана историята на влизането на Исус в Ерусалим,  където радостната тълпа Го посреща, като постила дрехите си и палмови клонки по пътя (вж. Мат. 21 и Йоан 12).

Тъй като у нас палмите са рядкост, те лесно биват заменени с върбови клонки, удобни за случая. В навечерието на празника мнозина се отправят към реки и дерета, кършейки и режейки клони, които утре да продадат на запътилите се към храма богомолци и, след като свещеникът благослови клонките, те да бъдат накачени по вратите на домовете за здраве и благополучие. И някак си Този, за Когото са донесени цветята и клонките, остава на заден план, а и мнозина дори пропускат факта, че влизайки в Ерусалим, Исус плака за него:

„И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! Но сега е скрито от очите ти.“  Лука 19:41-42

Давам си сметка, че около една пета от българите носят имена на цветя и растения, за които може би фокусът на празника ще бъде в имения им ден, в който пожелания от рода на: „Да ти е живо и здраво името“ ще се чуват отвред. Не бих искал тук и сега да навлизам в подробности около смисъла на празнуването на имената и тяхното значение.  Но смятам за удачно всеки, определящ себе си за християнин, да си изясни какво и защо празнува на Цветница.

Пишейки своето писмо до галатяните, апостол Павел задава въпрос относно чистотата и фокуса на тяхната вяра.
„О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?“  Гал. 3:1

Наясно ли сме какво, защо и Кой е причината за празника?

Само седмица след Цветница е най-големият християнски празник – Великден.  Къде тогава ще бъде фокусът ни: върху боядисаните яйца и пухкавите козунаци или върху смъртта и възкресението на Господ Исус Христос?

Християнска Църква СИОН – София
Всяка неделя от 10,30 ч.
Добре дошли!