За виното и меховете!

Понякога съм обвиняван, че с моите позиции и изказвания за ченгетата в църквата съм рушал единството. Логичен въпрос, който следва да си зададем, е: Възможно ли е да има такова единство и на каква цена? Подобни обвинения бяха отправяни и към учениците на Христос, следствие на което Исус дава следния пример:

"И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове." Марк 2:22

Съществува реална опасност да загубим и меховете, и виното.
Не можем да си позволим да загубим виното.
Не можем да си позволим да загубим меховете.
Не можем да си позволим да загубим времето, което Бог ни е подарил.
Винаги срещам хора, които търсят възможност да критикуват, като отказват да чуят различен аргумент.

Примерът с виното показва как да разпознаваме новите възможности.
Първо: Обяснява им, че има неща, които не може да работят заедно заради миналото им, заради преживяванията им, заради възрастта им.
Второ: Виното има процес на кипене и ферментация и ако мехът не е нов , той се спуква и виното се похабява – т.е. мехът не е гъвкав, за да понесе разликите. Не само това, но и посочвайки примера с кърпенето на старата дреха, Христос ясно дава да се разбере, че няма да съсипе новото заради старото.

"Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо" Марк 2:21