понеделник, 11 март 2013 г.

НЯМА ДА ЗАБРАВИМ, НИТО ГЕРОЙСТВОТО, НИТО ПРЕДАТЕЛСТВОТО!



 На 9-ти март в Пловдив бе проведен форум „Цената на верността и тези, които я заплатиха”.

 Мнозина от роднините и потомците на осъдените и затваряни по затвори и лагери пастори споделяха ужаса, който са преживели. Очите на присъстващите се изпълваха със сълзи, докато слушаха за зверствата, на който са били подложени семействата им от комунистическия терор. Това са хора над 80-те, скромни и непретенциозни, някои станали в същия ден в 05,30 ч., за да хванат влака за Пловдив и да дойдат и дадат своето свидетелство, да кажат истината за случвалото се. Страдалци, които днес маститите пастори агенти не допускат до амвоните, да не би някой от тях да повдигне булото на комунистическия апокалипсис, вилнял в Църквата, и да не лъсне тяхното предателство като слуги на ДС и предатели на своите братя. Те се надяват и последният от тях да умре и да потъне в забрава геройството на истинските страдалци.
 Добрата новина е, че залата беше пълна и с млади хора, решили да не мълчат, но да издигнат глас за Истината, който да се чуе до краищата на България.

 „Отваряй устата си за безгласния,
 за делото на всички, които загиват.
 Отваряй устата си, съди справедливо.
 И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.” Прит. 31:8-9

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

ЕДНИ ПОЛИТИЦИ СА ПРОДАЖНИ, ДРУГИ – ПОДКУПНИ!



С тези някалко думи  можем да  опишем голяма  част от днешният ни политически  елит!
Сравнявайки ситуацията в която се намираме с тази на древен Израил, то  ако не се случат радикални  промени, логично е  да ни сполетят подобни  бедствия,  които  сполетяха  Израил.
Преди  Ерусалим да  бъде разрушен  и  народа на  Израил да  бъде разпръснат в книгата  на  пророк Михей виждаме много точен  анализ за ситуацията  в тогавашното  общество.

-                „На които първенците съдят за подкупи,
-                 свещениците му учат за заплата,
-                 пророците му чародействуват за пари!
      И пак се облягат на Господа, и казват: Не е ли Господ всред нас? 
      Никакво зло няма да ни сполети.
      Затова поради вас страната... ще се изоре като нива, 
      ще стане ... грамади развалини!“ Мих. 3:11-12

Когато управляващите са корумпирани и търсят своята си  изгода.
Когато  божиите служители са  заинтересувани само  как да си докарат  пари  от своето духовно служение.
Когато  пророците  подобно на  Валам, са склонни  да  пророкуват с мотив печалба – което  моментално преобръща пророчеството в  чародейство – и въпреки  това  гръмко  прокламират:  С НАМИ БОГ!
Можем да  бъдем сигурни,  че  и за  нас  последствията  няма да  бъдат по-различни.
Лекът според Божието Слово е  само  един:

      „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,
       та да дойдат  освежителни времена от лицето на Господа.“  Деян. 3:19

Ще може  ли да  намери морални сили, българският народ да се  обърне от греховните си  пътища към Господа? Това предстои  да  видим.

вторник, 19 февруари 2013 г.

„ПАРИТЕ НЕ МИРИШАТ“, ЗА РАЗЛИКА ОТ ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ ИМ


В Словото  има  една  история, за цар Йосафат, който не беше лош или нечестив човек, но в дадени  моменти избираше да се сдружава с нечестиви  хора. Въпреки че неколкократно той  бе предупреждаван от Бога чрез  пророци, понеже  той не  пресече тези взаимоотношения, то неговият проект за  построяване на кораби и  добив на злато бе обречен тъй като Господ му се  възпротиви.

„А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви. Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер. Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.“ 2 Лет. 20:35-37

И днес се срещат се  люде, които казват: „Аз хора  като  Охозия не  подкрепям и зад техните  дела не  заставам. Това  което всъщност правя с тях е само бизнес.“
Именно подобно бизнес-сътрудничество поставя  човек в положение на съучастник в нечестивите им дела. Било то дали ще преподаваш във факултет  воден от ДС агенти, или снимаш телевизионни предавания в телевизии собственост на  агенти, или просто мълчаливо се съгласяваш с доказано компроментирани личности да представляват  и ръководят Църквата в България.
В книгата  Ефесяни 5:11 четем:
„...и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте“.
Първата част от този стих включва дистнциране от нечестието, а втората по-добрата е изобличeние. Малцина днес дръзват да изобличават нечестивите дела -  цената за това  се  оказва висока - пък и не всеки  има смелостта и  куража да заклейми злото, но поради  малодушие или криво разбиране за начина на справяне с нечестието, те дори не са способни  да  се  дистанцират от тях.
Още  повече когато платена  клика от клакьори, богослови и  адвокати се втрунаха да  обясняват как черното не  било  черно,  а бяло,  лъжата не  било  лъжа, а  преувеличение, а пък предателството въобще не  било   грях и т.н. Ставаме свидетели на тотално  подменяне на значението на понятията за  чест и  достойнство. Например хора, като  Васил Еленков, които  спокойно  лъжат и с измама крадат  пари от нищо не подозиращи  вярващи в  Америка, горещо защитавайки  принципа: „Аз крадец  ставам, но доносник, това ме обижда“.  В подобна  изкривена реалност, да си  доносник е  оскърбително,  а  измамник, това е  друго, значи  си  умен, „тарикат“,  а те  като са  будали нека си вярват.
Остава и  един важен въпрос, който няма как да се  подмине. След като  горните  факти  за  Еленков станаха  публични, що за хора са неговите защитници, личности като Вениамин Пеев, Виктор Костов и  от какви мотиви са водени та застават зад  делата на  Еленков. Или  пък хора като Людмил Ятански, които не виждат нищо нередно в това да работят за Еленков  в неговият факултет подкрепяйки  неговата  кауза. Или пастори, решени на всяка цена да изградят ТV – служение, са  готови като  Йосафат, да се сдружат с хора подобни на  Охозия – бивши и настоящи  агенти на ДС, а днес и  телевизионери.
Но какво пък в крайна сметка „парите не  миришат“, за разлика  от  притежателите им!