За „малките” разлики между фолклора, традицията и църковната история!
Свети Валентин!
Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари от Римокатолическата и
Англиканската църква.
На тази дата влюбените изразяват
любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони
сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя.Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря)
Български народен празник , обичаите повеляват да се
омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз
или булгур. Като се свари
кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива
торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три
пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино
лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се
събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“
е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг
венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят
колесаря и под звуците на гайди,
гъдулки и тъпан
се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на
дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи
и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се
изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“.
Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом,
царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата
и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.
Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни,
наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за
предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря
устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след
като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на
животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада,
близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя.
Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили
над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на
родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова
молитва Бог вършел чудеса.
Откъс от съдебния процес
срещу св. Трифон
- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.
- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.
- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.
- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!
Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.
Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.
Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.
- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.”
Жития на светиите. Синодално издателство, София
