Кръстът
изпитва всичко!
(невчесани
мисли от неделната ми проповед)
„Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.“ Матей 16:24
·
Мнозина
днес възприемат кръста като красиво украшение или религиозен символ, върху
когото не е необходимо много да се задълбочаваме.
Факт е обаче, че
всеки ден ни се налага да носим
своя си кръст. Проливаме сълзи и носим мъка в
себе си, минаваме през болести, проблеми, бедност, самота, старост, клевети, гонения
и т.н.
И в сърцата ни се извършва тайната на разпването,
разпва се нашето его, боли ни!
·
Да носиш кръста си не е лека задача. Тежко е, разбира се, когато осъзнаеш, че да носиш
кръст не като да носиш златното кръстче на врата си. Не е просто обикновен
изказ, а реално носене на личния кръст.
Носейки
Своя кръст
по пътя към Голгота, Господ е паднал на
земята. Той не е могъл да издържи на прекомерната тежест на кръста. Именно
затова Симон от Кринея е споделил с Него бремето
на кръстния път. Когато ни е тежко да носим своя кръст, трябва да сме отворени
и да не отхвърляме
възможността за помощ?
„А на излизане намериха един киринеец, на име Симон;
него заставиха да носи кръста Му.“ Матей 27:32
·
Знаем ли какво е да носим кръста си и да обичаме Христос? Велико
нещо, но трудно, много трудно е да носиш кръст и
да обичаш Христос! Да Му казваш: „Господи,
обичам Те!”
„Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам.“ Йоан 21:16
И след няколко дни ни дава кръст. Объркани питаме: „Господи, какво е това? Не се ли
страхуваш, че мога да се разколебая, че ще спра да Те обичам? Че мога да загубя вярата си, че
мога да Те оставя и си тръгна?“
Не
бива да забравяме, че ние като християни подобно на Христос, чрез Кръстът, на който бе разпнат, така и ние се издигаме над земното ни, над тленното ни естество.
