сряда, 30 април 2014 г.

ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И КОМУНИСТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО



От 23 до 26 април 2014 г. в София се проведе международен форум ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ, гражданското общество и  КОМУНИСТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО,  на който бе споделен опитът на България и Германия.

Организатори на събитието бяха списание „Християнство и култура”, Евангелска академия „Франкфурт”, фондация „Конрад Аденауер”, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП и Софийска платформа.
В основните панели на форума бяха разгледани следните проблеми:
  • Християнските църкви, държавата и Държавна сигурност;
  • Как да се справим с комунистическото минало? Богословски и етически перспективи;
  • Християните като участници в политическите и социални промени: църквите и мирната революция от 1989 г. – германска и българска перспектива.
Ето и какво споделиха организаторите:
„Идеята за конференцията се роди миналата година при разговори с ректора на Евангелска академия във Франкфурт и Катарина Кунтер, която беше в България по време на големите протести”, заяви историкът Момчил Методиев. Той посочи, че основната цел на конференцията е религиозните общности в България и Германия да се запознаят как е решен проблемът с комунистическото минало в двете страни.
„Най-вече ще имаме възможност да се запознаем с опита на Германия. Ние доста често цитираме германския опит, но малко го познаваме с подробности”, допълни той.
Друга цел на инициативата е представяне на виждането на различни религиозни общности – не само на православната, но и на протестантската, за която въпросът с преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало също е актуален.
Момчил Методиев подчерта, че от съществено значение при германския опит е фактът, че  решения на проблемите, свързани с комунистическата диктатура в Германия, са потърсени още в началото на прехода.
„Част от участниците от германска страна са млади пастори, които през 80-те години са се противопоставили на своите деноминации за това тясно сътрудничество с комунистическата диктатура, а след това са играли активна и важна роля в първите години след Обединението”, коментира още историкът.

Епископ Тихон започна своето встъпление с апел към участниците в конференцията да проявяват по-малко дипломатичност и повече откровеност по тези въпроси. За никого не би било от полза да крием в какво положение се намира днес българското общество и какви са причините за това.
 „Бивши комунисти няма и това трябва да е добре известно”, заключи епископ Тихон.

Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер, който присъства на форума, наблегна на важността и значимостта на гражданското общество в преосмислянето на комунистическото наследство.

Мартин Иванов, секретар на президента Росен Плевнелиев по културните въпроси, поздрави участниците в конференцията от името на държавния глава. Той говори за „неотиващата си Държавна сигурност, която хвърля сянка върху нашето съвремие”.

Ръководителят на софийския клон на фондация „Конрад Аденауер” д-р Марко Арндт подчерта необходимостта от знанието за комунистическата диктатура, включително и за отношението й към вероизповеданията в образователната програма.

Първият панел, в който лекторите говориха за християнските църкви и отношението на държавите по време на комунизма, беше посветен на жертвите на режима.
Райнер Епелман, пастор и политик, отбеляза, че при рухването на Берлинската стена преди четвърт век в източногерманското общество е имало и извършители на престъпления, и жертви. „Но освен тях имаше и голям брой други хора, които се радваха, че не са били нито от едните, нито от другите, хора, които бяха равнодушни към случилото се по време на диктатурата”, каза той.
Гостът припомни, че в парламента в ГДР през 1989 г. е имало много пастори, които преди това са били двигатели на бунта срещу властта. По думите му именно пасторите са били единствените, които по време на диктатурата на Германската единна социалистическа партия са могли да действат „мънично по-демократично”. Лекторът от Германия отбеляза факта, че при създаването на ГДР почти всички семейства са били свързани с църквата. 40 години по-късно обществото в ГДР е масово дехристиянизирано.
В специално интервю с Ренате Елменрайх – пастор в Тюрингия (през 1993-1999 г. работи в Архива на ЩАЗИ в Гера и е част от екипа на пастор  Йоахим Гаук, настоящ президент на Германия), засегнахме темата относно доносите, които са разкрити в архивите, писани от пастори сътрудници на комунистическите тайни служби. Съпругът на Ренате бива арестуван от ЩАЗИ, когато е на 24 г. и прекарва в следствието 48 ч., след което тя получава официално известие от органите, че той се е самоубил в ареста.  Едва след падането на Берлинската стена тя съумява да проведе собствено разследване, но документи и факти освен официалната бланка по случая няма открити.
На въпроса как би коментирала така наречените доноси, в които агентите твърдят, че са давали „обща, позната и незначителна” информация, която не би могла на никого да навреди, Ренате сподели една вълнуваща история. Когато отваря своето досие, тя открива че епископът от нейната деноминация е давал информация на службите, която според него била безобидна. Там той описвал детайлни подробности,  като в колко часа тя става,  по какъв маршрут минава, за да остави дъщеря си в детската градина, в колко часа отива на работа, в колко часа взема детето от градината, има ли резервен ключ за апартамента й. Близки и приятели знаели, че има такъв в дъното на пощенската кутия, закачен на един гвоздей, който само ако човек знае къде се намира, ще може да го ползва. След като прочита тези данни, събирани от ЩАЗИ за нея от епископа, Ренате открива и план на службите за отвличане на дъщеря й, с цел да я принудят да подпише декларация за сътрудничество. Господ по невероятен начин се бил намесил в тази ситуация – в деня, когато службите планирали отвличането на дъщеря й, на Ренате се наложило да пътува  в провинцията я била пратила за няколко дни при сестра си. 
Тя сподели още, че се е натъквала на много случаи в архивите, при които, след като са се сдобили с подробна „безполезна” информация, комунистическите тайни служби са планирали  своите операции относно хора и организации, които са представлявали интерес за тях.
Германските гости трудно можеха да разберат как след като дадени църковни водачи са  осветени за агенти, те на се си подали оставка или пък не са уволнени от църковните ръководства.
„Това беше нещо, което е направено в Германия още през 1990 г. – по-възрастните сътрудничели пастори са се пенсионирали,  други са били уволнени, а трети са пожелали сами да напуснат или временно да отстъпят”, сподели  Ренате.

В заключителния панел проф. Калин Янакиев и проф. Шандор Фазакаш с помощта на гостите направиха обстоен анализ на ситуацията в България, като очертаха и логически стъпки, които следва да се предприемат за справяне с проблемите от комунистическото наследство.
1.      Публично разкриване на истината.
Времето, в което живеем, е на достатъчна дистанция от изминалите събития, понеже хората проявяват готовност да говорят за изживените кошмари едва след като са изминали 20-25 години. Забравата блокира възможността да се стигне до реално помирение.
2. Пълно и обективно осмисляне на изминалия период.
Българското общество е изправено пред предизвикателството да осмисли и да преодолее тоталитаризма. Защо обаче е толкова болезнен и травматичен този процес? Явно комунистическото наследство е още живо и ни владее.

- Наказателно правно осмисляне
-  Медийно осмисляне
- Политическо осмисляне
- Обществено осмисляне
-  Научно осмисляне


3.  Опити за достигане до помирителна среща. Трудности и пред двете страни. Изясняване на възможността за реабилитиране на пострадалите и това как да бъдат обезщетени техните семейства? Има ли заявено желание за прошка от другата страна?

- Да се изгради защитено пространство в църквите, в които е възможна среща без осъждане.
- Прошката е чудо, а помирението – изключително събитие.

Помирението не може да се случи без истина, но истината без надежда за помирение - неестествена.

Ангел Пилев



Няма коментари:

Публикуване на коментар