ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

      През последните няколко месеца, четейки  и  изследвайки различни материали, доноси и сведения за дейността на  ДС по времето на  комунистическата диктатура, една дума в закона, който  отвори  част   от строго пазените  архиви на  ДС,  привлече моето внимание. Ето  и цялото наименование на закона, гласуван в  Българския парламент, обнародван в  Държавен вестник, бр.102 от 19 декември 2006г.,

ЗАКОН ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ

    Думата „ПРИНАДЛЕЖНОСТ” все повече  ме караше да се замисля не само върху моралната,  но  и  юридическата страна на този Закон.

За да няма  спор или объркване върху  смисъла и тълкуванието на  думата (все пак  моите опоненти са изтъкнати богослови),  погледнах в тълковния речник за нейното значение.

принадлежа, мин. св. принадлежах, мин. прич. принадлежал, несв.

 1. На кого. Притежание съм, собственост съм на някого. Книгата принадлежи на брат ми.

 2. Към какво. Спадам към нещо, числя се в неговия състав. Принадлежа към някоя партия.

числя се, съм, подпадам, съставлявам част, причислен съм, отнасям се към, спадам към, включен съм.

   Думата  „принадлежност” може да  я срещнете навсякъде в българското право и законодателство. Обикновено тя формулира две  основни  идеи: 1. обвързаността на лице с някаква общност – религиозна, етническа, кастова или на идейна основа, 2.  обозначава материален обект, който притежаваш.

       След като  стана ясно, надявам се,  значението на думата (принадлежност) бих искал да се спра на някои от твърденията на пасторите/агенти, които заявиха, че:

• никога не са търсили доброволно контакти с ДС, а всичките им контакти са били принудителни;

 • никога не са подписвали каквито и да е декларации за сътрудничество, нито са давали устно съгласие за това;

 • никога не са давали информация в ущърб на църквата или поради която някой да пострада;

 • никога не са получавали възнаграждения или каквито и да е други облаги;

 • никога не са били в каквато и да е зависимост от бившата ДС след началото на 1990 г.

 • Става въпрос за събития преди 24 години в друго време, с други хора и места. Въпреки публикуваните данни аз никога не съм бил част от онази система, която репресираше църквата.

      Въпреки тържествените  декларации и заявления, от страна на огласените пастори/агенти, ето какво сочат фактите:

1.     „................. изяви  готовност да ни  оказва  помощ съобразно възможностите си. Сведенията  ще  предава в  писмена  форма под псевдоним................” (цитат от декларация за сътрудничество на пастор/агент).

2.  Собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил го щатен служител (извадки от работните  дела).

3.   Разработихме  му конкретни задачи във връзка с разобличаване дейността  на .............................., както и  по повод  предстоящото  посещение на  ............... в  София. (поставени задачи на  агенти/пастори).

4. Комисията разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на .......................... към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г. (както и такива, които не са снети от  отчет – т.е.  действащи).

    На фона на  фактите с писмени  документи, обявени от Комисия, създадена от Българския  парламент, на  база на  обнародван  и  влязъл в сила  Закон тези  агенти/пастори продължават да  лъжат  и  мажат,  а някои дори нагло заявиха, че  ще съдят и Комисията. Питаме за  какво?  За фактите, които  оповестиха, че са ПРИНАДЛЕЖАЛИ  към системата на  ДЪРЖАВНА  СИГУРНОСТ.

      Да, господа агенти, това е истината, която не само вече се  шушука между вярващите, но медиите, парламентарната  комисия и съвременното българско  общество ясно дефинира:  ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ДС. 

Остава  единствено да  се вслушате в съвета на Божието слово : „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост” (Пр. 28:13). Признаване на греха, изповядване и покаяние, за да  намерите  милост пред Бога и Църквата, които предадохте.

Ангел Пилев