На Обществения форум „Комунистическата диктатура и репресиите срещу християнските общности”, който се проведе на 17-ти март имах уникалната привилегия да се срещна с хора, които са преживяли комунистическия терор. Покъртителни истории за загубени близки, съсипани съдби, хора убивани, мъчени, пращани в затвор и концлагери без съд и присъда. Пастирите и свещениците, които отказват да сътрудничат на ДС, плащат огромна цена за своята вяра. Сградата на Първа eвангелска църква – София, с мъка успя да побере хората, които дойдоха да изразят както своята гражданска, така и християнска позиция. Общественият интерес бе огромен. Но едно нещо, което не искам да премълча, е че освен организаторите на Форума от пастирското съсловие в България присъстваха неколцина пастири пряко засегнати от репресиите на комунистическата власт:
пастор Младен Младенов – пет години интерниран в с. Попово,
пастор Тодор Енчев - прекарал 32 месеца в Белене и други трудови лагери в България;
пастор Христо Куличев - осъден от комунистическите власти за своята проповедническа дейност,
пастор Теодор Ангелов, син на осъден през 1949 г. пастир на евангелска църква.
На форума присъстваше и пастор Стойчо Апостолов - новоизбраният председател на СЕБЦ.
И толкоз! Дали съм изненадан? НЕ!
След последната година на противопоставяне и конфронтация с различни божии служители за установяване на фундаментални принципи, като ИСТИНА и МОРАЛ, се сблъсках с толкова апатия, меланхолия и конформизъм сред евангелските пастири, че би ме изненадало, ако срещна някой на подобно събитие, но чак пък никой.
Поне хора като епископ Васил Еленков, който е бил „36 пъти в затвора и над 300 пъти арестуван,” биха могли да присъстват. Интересно, но, когато направих интервю със зам.- председателя на Съюза на репресираните и му споделих накратко за проблема с Еленков, който не може да бъде решен повече от година, в първия момент този човек, преживял толкова зверства на червения терор, остана безмълвен, след което се разтрепери и каза кратко: „Това е гавра, гавра с паметта на хилядите пострадали.” След което продължи поуспокуен: „Ние имаме списък с архиви на всички репресирани, няма човек на име Васил Еленков в нашите списъци. Този човек следва да си публикува досието си, за да докаже своите твърдения, и ако се окаже, че лъже, такъв не може да бъде достоен за Божий служител.”
Тук вече се обръщам лично към епископ Еленков,
Така че уважаеми епископе, очакваме отдавна обещанато от вас Удостоверение от Комисията по досиетата. Ако и занапред смятате да протаквате и отбягвате да отговорите ясно на зададените въпроси, то знайте, че добавяте към биографията си с още нещо: човек, който цитирам: „ се гаври с паметта на хилядите пострадали.”
Моля се Бог да Ви даде мъдрост за правилно решение.
Пастор Ангел
Р.S. Ако имате идeя как да решим въпроса по християнски, моля не се свенете да ме потърсите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар