понеделник, 18 май 2015 г.

Не мога да определя кое е в повече – тъжното или смешното.



       

       Принципно  мразя шаблонните изрази и в повечето случаи игнорирам човека, който  ги използва. Смятам, че в повечето случаи хората, които ги използват, не разбират или не осъзнават колко кухо и безсмислено е подобно говорене.
        Често пъти колкото от по-високо място идват, с толкова повече патос са облечени.
        Мнозина политици с изтъркани словоблудства просто не ги слушам, но когато чуя какво се говори и проповядва от амвоните, изтърканите и неприложими изрази, както и чисти безмислици, но за сметка на това изречени със тържествен тон, направо съжалявам клетите слушатели, които трябва да понасят и това.
Та съвсем наскоро слушах една обща молитва водена от подобен тип говорител. Не знам за вас, но аз принципно се вслушам  в молитвите. Ето защо и не бих си позволил да кажа „амин” на молитва, с която не съм съгласен.
        Та на въпросната молитва водещият казваше: „Боже, аз Ти давам право да работиш в това събрание…”, а на мен на момента ми се прииска да си изляза. Разбирате ли човекът с микрофона „дава право на Бога”, защото ако той не му даде право, видите ли, Бог няма да направи нищо без негово разрешение. Не мога да определя кое е в повече – тъжното или смешното.  Всъщност има подобни лъжеучения и доктрини, в които  се твърди, че Бог след сътворението е предал всичко на човека и се е оттеглил, и  не може да направи нищо, ако човекът не даде законно право на Бога да се намеси. Та въпросът, който си задавам в случая е: Този тип специалисти на амвона, които дават „право на Бога, освобождават божията сила и т.н.”, дали са чули и недочули и повтарят заучената фраза или пък наистина си мислят, че Господ Бог има нужда от тяхното разрешение и право, за да направи каквото и когато си поиска?

Няма коментари:

Публикуване на коментар