Принципно мразя
шаблонните изрази и в повечето случаи игнорирам човека, който ги използва. Смятам, че в повечето случаи хората,
които ги използват, не разбират или не осъзнават колко кухо и безсмислено е
подобно говорене.
Често пъти колкото от по-високо място идват, с толкова повече
патос са облечени.
Мнозина политици с изтъркани словоблудства просто не ги
слушам, но когато чуя какво се говори и проповядва от амвоните, изтърканите и
неприложими изрази, както и чисти безмислици, но за сметка на това изречени със
тържествен тон, направо съжалявам клетите слушатели, които трябва да понасят и това.
Та съвсем наскоро слушах една обща молитва водена от подобен
тип говорител. Не знам за вас, но аз принципно се вслушам в молитвите. Ето защо и не бих си позволил да
кажа „амин” на молитва, с която не съм съгласен.
Та на въпросната молитва водещият казваше: „Боже, аз Ти давам
право да работиш в това събрание…”, а на мен на момента ми се прииска да си изляза.
Разбирате ли човекът с микрофона „дава
право на Бога”, защото ако той не му даде право, видите ли, Бог няма да
направи нищо без негово разрешение. Не мога да определя кое е в повече – тъжното
или смешното. Всъщност има подобни
лъжеучения и доктрини, в които се
твърди, че Бог след сътворението е предал всичко на човека и се е оттеглил, и не може да направи нищо, ако човекът не даде
законно право на Бога да се намеси. Та въпросът, който си задавам в случая е:
Този тип специалисти на амвона, които дават „право на Бога, освобождават
божията сила и т.н.”, дали са чули и недочули и повтарят заучената фраза или
пък наистина си мислят, че Господ Бог има нужда от тяхното разрешение и право,
за да направи каквото и когато си поиска?
Няма коментари:
Публикуване на коментар