„ПАРИТЕ НЕ МИРИШАТ“, ЗА РАЗЛИКА ОТ ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ ИМ

В Словото  има  една  история, за цар Йосафат, който не беше лош или нечестив човек, но в дадени  моменти избираше да се сдружава с нечестиви  хора. Въпреки че неколкократно той  бе предупреждаван от Бога чрез  пророци, понеже  той не  пресече тези взаимоотношения, то неговият проект за  построяване на кораби и  добив на злато бе обречен тъй като Господ му се  възпротиви.

„А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви. Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер. Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.“ 2 Лет. 20:35-37

И днес се срещат се  люде, които казват: „Аз хора  като  Охозия не  подкрепям и зад техните  дела не  заставам. Това  което всъщност правя с тях е само бизнес.“

Именно подобно бизнес-сътрудничество поставя  човек в положение на съучастник в нечестивите им дела. Било то дали ще преподаваш във факултет  воден от ДС агенти, или снимаш телевизионни предавания в телевизии собственост на  агенти, или просто мълчаливо се съгласяваш с доказано компроментирани личности да представляват  и ръководят Църквата в България.

В книгата  Ефесяни 5:11 четем:
„...и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте“.

Първата част от този стих включва дистнциране от нечестието, а втората по-добрата е изобличeние. Малцина днес дръзват да изобличават нечестивите дела -  цената за това  се  оказва висока - пък и не всеки  има смелостта и  куража да заклейми злото, но поради  малодушие или криво разбиране за начина на справяне с нечестието, те дори не са способни  да  се  дистанцират от тях.

Още  повече когато платена  клика от клакьори, богослови и  адвокати се втрунаха да  обясняват как черното не  било  черно,  а бяло,  лъжата не  било  лъжа, а  преувеличение, а пък предателството въобще не  било   грях и т.н. Ставаме свидетели на тотално  подменяне на значението на понятията за  чест и  достойнство. Например хора, като  Васил Еленков, които  спокойно  лъжат и с измама крадат  пари от нищо не подозиращи  вярващи в  Америка, горещо защитавайки  принципа: „Аз крадец  ставам, но доносник, това ме обижда“.  В подобна  изкривена реалност, да си  доносник е  оскърбително,  а  измамник, това е  друго, значи  си  умен, „тарикат“,  а те  като са  будали нека си вярват.

Остава и  един важен въпрос, който няма как да се  подмине. След като  горните  факти  за  Еленков станаха  публични, що за хора са неговите защитници, личности като Вениамин Пеев, Виктор Костов и  от какви мотиви са водени та застават зад  делата на  Еленков. Или  пък хора като Людмил Ятански, които не виждат нищо нередно в това да работят за Еленков  в неговият факултет подкрепяйки  неговата  кауза. Или пастори, решени на всяка цена да изградят ТV – служение, са  готови като  Йосафат, да се сдружат с хора подобни на  Охозия – бивши и настоящи  агенти на ДС, а днес и  телевизионери.

Но какво пък в крайна сметка „парите не  миришат“, за разлика  от  притежателите им!