Нуждая ли се от папата и неговата традиция за да бъда спасен?

“Аз се нуждая от папата, от традицията му! Нуждая се от [Римокатолическата] църквата, за моето спасение!” Улф Екман

Новината, която гръмна тази неделя, е че шведския пастор и основател на църквата Слово на Живот -  Упсала е приел католицизма. Шока и объркването сред членовете на църквата е разбираем. Хиляди хора недоумяват и не могат да получат ясни отговори на въпросите си.

Прелистих днес книгата ДОКТРИНИ чийто автор е г-н Екман и  на стр. 209 той ясно осъжда начина по който се извършва Евхаристия в католическата църква където свещеника принася отново и отново в жертва Божия Син. Като изтъква, че това са ужасяващи заблуди.

(Според римокатолицизма съществува учението за Христовата жертва, според което тя не е принесена еднократно, е постоянна във времето. Тази жертва видимо се повтаря всеки път по време на Литургията, чиито център е Евхаристията. Според почти всички протестантски възгледи, жертвата е еднократна, а причастието идва само за да напомни за нея и да направи съпричастни вярващите към нея).

 Днес 18 г. след написването на своята книга г-н Екман заявява: Улф Екман: “Аз се нуждая от папата, от традицията му! Нуждая се от [Римокатолическата] църквата, за моето спасение!”

Явно г-н Екман е преживял развитие или катарзис в своята теология  отпреди 20 г. и вече няма противоречие с католическите основни доктрини, за които хора като Мартин Лутер, Жан Калвин, Улрих Цвингли и др. са платили със свободата и живота си.

Доктрини заради, които католическата църква е избила през вековете стотици хиляди, без да забравяме и жертвите на инквизицията, обвинени за еретици и магьосници.

Не бих искал да подмина хора като Галилео Галилей  или Ян Хус, който когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той остава верен на думите си, произнесени в една негова проповед: "Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми". След отказа му да се покае, палачът запалил кладата.

Бих искал да се спра на някои леко казано стряскащи  доктрини на католическата църква които са в абсолютен конфликт с Божието Слово – Библията.

НЕПОГРЕШИМОСТТА НА ПАПАТА:

 "Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?".

Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.

Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното. Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно. Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.

Папата има власт над чистилището и ада. Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.

Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата й пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".

Такова е дословно постановлението на Първия Ватикански Събор от 1870 г. по времето на папа Пий ІХ! Не в някакви си отдалечени средновековни времена, а само преди 130 години! Знаят ли за съществуването на това постановление православните християни? Знаят ли пълния му текст самите римо-католици?

КУЛТЪТ КЪМ ДЕВА МАРИЯ:

Според католическите догми непорочно заченат е не само Исус (лат. Virginal conception), но и самата Дева Мария (лат. Immaculate conception), която била заченета по естествения начин от човешки родители, но върху нея не паднал първородният грях:

„Caro Christi caro est Mariae!“ Това са думи на един средновековен теолог. Тялото на Христос е тялото на Мария! Плътта и кръвта на всеки човек водят началото си не само от тези на неговата майка, но и на баща му, който също е участвал в създаването на неговото живо тяло. Тялото на Исус Христос обаче, чието девствено зачатие е станало без участието на мъж, погледнато чисто биологически, е започнало да се образува само от това на Света Дева Мария. „Който се заченал от Светия Дух и се родил от Дева Мария” изповядва Църквата в своето Верую от времето, в което са живели апостолите и тези думи се отнасят не само за човешката природа на Исус, но и за тялото и кръвта на преобразения, присъстващия в Светата Евхаристия Исус.
Свети Франц Салски го формулира по следния начин? „Ако и ти искаш да се доближиш до блажената Дева Мария, то тогава се причастявай. Защото когато приемаш Святото Тайнство, ти приемаш плът от нейната плът и кръв от нейната кръв; защото безценното тяло на Спасителя, присъстващо в най-святото тайнство, е образувано в утробата на Девата от нейната пречиста кръв.” Въз основа на идентичността на плътта и кръвта на Христос с тези на неговата девствена майка Мария може да се твърди, че Божията Майка „causa radicalis“, е основната причина за Светата Евхаристия в смисъл, че от Мария водят началото си онова тяло и онази кръв, които истински и реално присъстват в Светата Евхаристия, биват принасяни в жертва и се приемат като храна.” (http://www.catholic-news.bg/?page_id=414).

Само преди седмица проповядвах за доходния църковен бизнес практикуван от католическата църква с индулгенциите.

„Наскоро някой  ме попита какво е индулгенция.  Тъй като човекът нямаше  много вземане-даване с църковната терминология, му го обясних по начин, по който да ме разбере: Ако имаш достатъчно пари, ще можеш да изкараш някого от ада.  Той ми отговори: Ама то е подобно на това, че ако имаш достатъчно пари ще можеш да изкараш и някого от затвора. Как мислите дали ме е разбрал правилно?”

В Заключение ще посоча 5-те Sola на протестанската църква:

 Тези лозунги станали сплотяващи възгласи, които се докосвали до разрешението на проблемите, които реформаторите вярвали, че са идентифицирали.

 Solus Christus  Само Христос

Христос е единственият посредник между Бог и човека. Поради грехопадението, човекът е отделен от Бог и има нужда от Спасител и Изкупител в лицето на Господ Исус Христос.

Sola Scriptura  Само Светото писание

Според реформаторите Светото писание, или Библията, е непогрешимо боговдъхновено Божие Слово и тя е най-високият авторитет за вярата и практиката на християнина и Църквата. Над нея не съществува по-висок авторитет, към който да се прибегне. 

Sola fide  Само чрез вяра  

 Протестантите характеризирали римокатолическата концепция за свръхдлъжните дела, самоналоженото наказание, отслужването на меса или литургия за мъртвите, съкровището със заслугите на светиите и мъчениците, изповедта пред свещеник и чистилището, като упование на някакви други средства за оправдание като добавка към вярата в Исус и неговото дело за изкупление на Голготския кръст.

Sola gratia. Само по благодат.

Реформаторите казвали, че спасението се осмисля изцяло като Божи дар (като например Божието действие на незаслужена благодат и милост), който се дава чрез Светия Дух според изкупителното дело на Исус Христос само и единствено. Следователно те спорели, че грешникът не бива приет от Бога въз основа на промяната, която настъпва у грешника под влияние на Божията благодат и, че грешникът бива приет без никакви изисквания към заслугите на неговите дела, защото никой не заслужава спасение. Делата са доказателство, но не и причина за спасението на човека (Еф. 2:8-9).

Soli Deo gloria Само на Бог да бъде славата.