Отговор на Отвореното писмо на Теодор Ангелов

публикувано в Евангелски вестник със заглавие  „Слуги на клеватата”, в което съм визиран като автор на книгата „Пастори агенти на ДС”.

Г-н Ангелов,
Ако според Вашите определения човек, който публикува част от документите за сътрудничество с органите на ДС, е слуга на клеветата, то съвсем спокойно според този аршин, с който мерите, може да бъдете определен като слуга на Държавна сигурност.
За да няма объркване, ще отговоря подред на Вашите обвинения:
Относно липсата на издателство, следва да знаете, че не само издателства имат право да публикуват книги. В книгата ясно е посочено, че аз съм авторът на въпросното издание и притежавам авторските права за написаното. Така че, изтъквайки липсата на издателство, Вие се стремите да омаловажите публикуваните факти. На всички е ясно кой е авторът на книгата. Тя не е анонимна, нито пък я пиша под псевдоним, както Вие – Вашите доноси (повече от 300 ръкописни страници, подписани от агент „Петров”, известен в евангелските среди като п-р Теодор Ангелов).
Застанал ли съм на страната на ДС, след като публикувам документи за Вашето агентурно минало?
Това, което съм направил, е да застана на страната на документалната истина и да публикувам факти, за които до момента не сте представили нито едно доказателство, че не са истина (а и за които мълчахте повече от 20 години след промените). Вместо да атакувате мен – публикувалия тези факти, ако наистина твърдите, че сте невинен, то предприемете логичните законови стъпки да докажете своята невинност и да изчистите името си преди всичко чрез документ, издаден от Комисията по досиетата. Това съм предложил и в самата книга, където много ясно казвам, че ще бъда радостен, ако се появят нови документи и факти, които да опровергаят тази дейност. И още нещо – мога да ви уверя, че съм последният, който би защитавал или застанал на страната на ДС. Ако бяхте прочели внимателно уводните и заключителните части, щяхте да видите, че срещу ДС и нейните структури в книгата има единствено разобличение, а като най-големия виновник е посочена Партията поръчителка. По това две мнения в църковните среди няма и не може да има.
Не знам какво не Ви допада във външния вид на корицата, която е направена достатъчно професионално. Тя показва именно това, че пастори, призвани да служат на църквата и Бога, са служили и на ДС, чиято цел е била да унищожи църквата, и сочи към съдържанието без маска, без илюзии, без патетика...
Твърдите, че всички документи са скалъпени зад гърба Ви и за тях не сте знаели нищо.
Ако се бяхте запознали с документите, на основание на които комисията Ви е обявила за сътрудник, Вие можехте да се възползвате от законовата Ви възможност да обжалвате нейното решение и нямаше прибързано да публикувате декларация, която Ви поставя в неудобно положение. А това, че може би не всички документи са налице – със сигурност вярвам, че може и да е така, но и в тези, които са достъпни, дори ако се игнорират рапортите на офицерите, пак има стотици страници с Ваши саморъчно написани сведения.
Обвинявате ме, че съм Ви отделил значително място в книгата си.
Това се дължи единствено на значителната дейност, която сте извършвали за години като агент „Петров“ – сътрудник на ДС. Така че заслугата тук не е моя.
Питате защо в книгата не се споменава за случаите, когато сте бил преследван, разпитван и глобяван от ДС.
Първо, изследванията във въпросната книга са насочени към дейностите на сътрудници на ДС. Второ, книгата не претендира за пълна изчерпателност относно цялата Ви дейност (защото тогава би трябвало да публикувам отделна книга с размер над 600 страници само за Вас). Освен това много хора са били разпитвани, но с тази разлика, че не са давали сведения като агенти с псевдоним. А факт е, че докладите от ДС офицерите се потвърждават от няколко различни източника.
Ако разгледате непредубедено другите глави от книгата и направите сравнение, няма начин да не забележите разликата с изложението за Вас – акцентът е върху вербовката на основа компромат, което Ви поставя в различна светлина. Обърнете внимание отново и на заключението във Вашата глава, където съвсем не се омаловажава пасторската Ви дейност.
Твърдите, че споменатите сведения за вашите родители са били лъжи и клевети и аз съм бил петнил тяхното име.
Никъде не съм си позволил да кажа нещо негативно относно вашите родители. Това, което се вижда от документите, е, че те са ваши родители, какво работят и т.н. Неща, които, надявам се, няма да отречете.
Дори не съм си и помислял да задам логичния въпрос, за който мнозина вярващи се питат: Как така, след като Вашият баща излежава присъдата си и излиза на свобода, става секретар на СЕБЦ за разлика от други пастори, които, след като са излезли от затвора, не им се дава никакъв достъп до амвоните? Нима твърдите, че той не е бил в затвора или не е бил секретар на СЕБЦ? Или че майка Ви не е австрийка? Защото именно това сочат документите!
За вас е омерзително да четете написаното в книгата. Тук наистина се съгласявам с Вас. И за мен бе омерзително да видя другото лице на протестантски пастори, в които не само аз, но и стотици млади хора, когато повярвахме в Бога, Ви се доверявахме безрезервно и Ви имахме за пример.
Ако Вие, г-н Ангелов, представите неопровержими доказателства, че не сте агент на ДС и не сте вредили на църквата, то аз ще поднеса своите публични извинения и ще подам оставка като пастор. Но ако не можете да докажете това, следва да бъдете честен, като поднесете Вашите извинения и се покаете за дейността си като агент.
Относно гаврата – гавра може да се нарече всичко онова, което изтъкнаха почти всички от оповестените пастори агенти, а именно че дейността им била геройство и ако не са били те, църквата не би оцеляла и т.н. – гавра срещу пострадалите пастори в Пасторските процеси и срещу всички онези, които са били подложени на подобни гонения и страдания, но не са се съгласили да станат предатели на братята си и да сътрудничат на ДС.
Бог да благослови делото Си в България

Пастор Ангел Пилев

3.07.2013 г.

Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

Преди повече от 2000 години Исус зададе въпрос на учениците Си, който и до ден-днешен предизвиква полемики и спорове по цял свят: „Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?” Мат. 16:13

100 години след смъртта на Ян Хус Мартин Лутер намира негови ръкописни проповеди в библиотеката във Витенберг и ето какво пише: "Бях развълнуван и учуден. Не можех да разбера поради каква причина бяха убили този човек, който обяснява Писанията с такава яснота и умение."

Защо е бил екзекутиран Хус?

Като доктор по теология през 1401 г. е ръкоположен за свещеник и проповядва в катедралата Витлеем в град Прага, която  имала 3000 седящи места. И още в началото той нарушил традициите, като започнал да проповядва на езика на народа, а не на латински. Винаги, когато се е изправял на амвона, той е обяснявал Библията. Желаел е всичко, което е обещано в Библията.
Това католическата църква приела като заплаха, бил е отлъчен, но продължил да проповядва, като се облягал още повече на Библията и обявил, че тя има краен авторитет по всички духовни въпроси. Официално католическата църква лишила от причастие всеки, който отивал да го слуша и отказвала християнско погребение.
Ето и три от най-радикалните му изявления, за които е обявен в ерес:

1. ЦЪРКВАТА Е СЪСТАВЕНА ОТ ВСИЧКИ ВЯРВАЩИ.

(По това време католическата църква е учила, че Църквата се състои от  кардиналите, епископите. Единственият начин миряните да участват в Църквата е чрез хляба, а не им давали от чашата, да не би  да разлеят капки от кръвта).

2. АВТОРИТЕТЪТ НА БИБЛИЯТА Е ПО-ВИСОК ОТ АВТОРИТЕТА НА ЦЪРКВАТА.

Но е изгорен най-вече за третото:

3. ПАПАТА НЕ Е ГЛАВА НА ЦЪРКВАТА, ИСУС Е ГЛАВАТА.

(Дори е добавил, че папата е невеж и корумпиран от алчност и жажда за власт. А да се възпротивиш на папата е равно да се покориш на Христос, понеже, ако се покориш на Христос е било равнозначно на бунт срещу папата).
Истината, че Христос е главата  на Църквата, му е коствала живота.

100 години по-късно битката на Мартин Лутер е била отново върху въпроса кой е главата на Църквата.
Тогава  Лутер заявява: "Аз съм убеден, че дори ако днес лично апостол Петър  проповядва цялата Библия, но само отрече, че папата е глава на Църквата, те ще го обесят.  Дори ако и лично Христос е днес на земята и претендира за водачество на Църквата, без съмнение папата ще го разпъне отново.”

За което Лутер казва: "Аз ще съм  лоялен към Папата, колкото съм лоялен към Антихрист."

- Жан Калвин:

„Някои смятат, че е прекалено да наричаме папата Антихрист.” Той заявява, че в живота на вярващите водещо трябва да бъде Евангелието, а не по-късно утвърдилите се църковни обреди.

- Джон Нокс:

 „Папата е антихрист и тиранин,  узурпирал Църквата.”
За 45 месеца Мария Тюдор, известна с прозвището Кървавата Мария, избива  над 250  протестанти, защото отказват да приемат трансубстанционализма, (вярването, че Христовото тяло и кръв реално присъстват в причастието, а не са праобрази.)

- Хенри VIII

Понеже папата му отказва развод, той се обявява за глава на църквата и всеки, който не го приеме бива обесен,след което влачен по улиците и посечен на парчета.

Уестминстърската изповед:

- Единствен Господ Исус Христос е глава на Църквата Римският Папа не може в никакъв смисъл да изпълнява тази роля. Но е човек, антихрист обявил се за Бог.

-         -  В тайнството Господна трапеза, Христос не е принасян на Своя Отец, нито се извършва някакво реално жертвоприношение за прощаване на греховете на живи или мъртви; тук става само възпоменаване на Неговото единствено себепредаване в жертва на кръста, извършена веднъж завинаги; както и духовно въздаване на цялата възможна прослава на Бога по същия повод. Така че, отслужваната от Папата меса е най-скверно накърняване на Христовата неповторима жертва – единственото умилостивение за греховете на избраните от Него.

-          Доктрината, отстояваща претворяването на хляба и виното при освещаването им от свещеник или по някакъв друг начин в Христово тяло и кръв (обикновено наричана транссубстанция), противоречи не само на Писанието, но и на човешкия разум и логика. Тя изопачава същността на тайнството и е била, както и продължава да бъде, източник на най-различни суеверия, дори на най-грубо идолопоклонство.

Днес, ако кажем:  Христос е глава на Църквата, ще чуем Амин, но тази доктрина е подпечатана с кръвта на вярващите през вековете.

-           

/Откъс от проповед в Християнска Църква СИОН – гр. София  на 23.03.2014 г./

Нуждая ли се от папата и неговата традиция за да бъда спасен?

“Аз се нуждая от папата, от традицията му! Нуждая се от [Римокатолическата] църквата, за моето спасение!” Улф Екман

Новината, която гръмна тази неделя, е че шведския пастор и основател на църквата Слово на Живот -  Упсала е приел католицизма. Шока и объркването сред членовете на църквата е разбираем. Хиляди хора недоумяват и не могат да получат ясни отговори на въпросите си.

Прелистих днес книгата ДОКТРИНИ чийто автор е г-н Екман и  на стр. 209 той ясно осъжда начина по който се извършва Евхаристия в католическата църква където свещеника принася отново и отново в жертва Божия Син. Като изтъква, че това са ужасяващи заблуди.

(Според римокатолицизма съществува учението за Христовата жертва, според което тя не е принесена еднократно, е постоянна във времето. Тази жертва видимо се повтаря всеки път по време на Литургията, чиито център е Евхаристията. Според почти всички протестантски възгледи, жертвата е еднократна, а причастието идва само за да напомни за нея и да направи съпричастни вярващите към нея).

 Днес 18 г. след написването на своята книга г-н Екман заявява: Улф Екман: “Аз се нуждая от папата, от традицията му! Нуждая се от [Римокатолическата] църквата, за моето спасение!”

Явно г-н Екман е преживял развитие или катарзис в своята теология  отпреди 20 г. и вече няма противоречие с католическите основни доктрини, за които хора като Мартин Лутер, Жан Калвин, Улрих Цвингли и др. са платили със свободата и живота си.

Доктрини заради, които католическата църква е избила през вековете стотици хиляди, без да забравяме и жертвите на инквизицията, обвинени за еретици и магьосници.

Не бих искал да подмина хора като Галилео Галилей  или Ян Хус, който когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той остава верен на думите си, произнесени в една негова проповед: "Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми". След отказа му да се покае, палачът запалил кладата.

Бих искал да се спра на някои леко казано стряскащи  доктрини на католическата църква които са в абсолютен конфликт с Божието Слово – Библията.

НЕПОГРЕШИМОСТТА НА ПАПАТА:

 "Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?".

Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.

Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното. Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно. Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.

Папата има власт над чистилището и ада. Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.

Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата й пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".

Такова е дословно постановлението на Първия Ватикански Събор от 1870 г. по времето на папа Пий ІХ! Не в някакви си отдалечени средновековни времена, а само преди 130 години! Знаят ли за съществуването на това постановление православните християни? Знаят ли пълния му текст самите римо-католици?

КУЛТЪТ КЪМ ДЕВА МАРИЯ:

Според католическите догми непорочно заченат е не само Исус (лат. Virginal conception), но и самата Дева Мария (лат. Immaculate conception), която била заченета по естествения начин от човешки родители, но върху нея не паднал първородният грях:

„Caro Christi caro est Mariae!“ Това са думи на един средновековен теолог. Тялото на Христос е тялото на Мария! Плътта и кръвта на всеки човек водят началото си не само от тези на неговата майка, но и на баща му, който също е участвал в създаването на неговото живо тяло. Тялото на Исус Христос обаче, чието девствено зачатие е станало без участието на мъж, погледнато чисто биологически, е започнало да се образува само от това на Света Дева Мария. „Който се заченал от Светия Дух и се родил от Дева Мария” изповядва Църквата в своето Верую от времето, в което са живели апостолите и тези думи се отнасят не само за човешката природа на Исус, но и за тялото и кръвта на преобразения, присъстващия в Светата Евхаристия Исус.
Свети Франц Салски го формулира по следния начин? „Ако и ти искаш да се доближиш до блажената Дева Мария, то тогава се причастявай. Защото когато приемаш Святото Тайнство, ти приемаш плът от нейната плът и кръв от нейната кръв; защото безценното тяло на Спасителя, присъстващо в най-святото тайнство, е образувано в утробата на Девата от нейната пречиста кръв.” Въз основа на идентичността на плътта и кръвта на Христос с тези на неговата девствена майка Мария може да се твърди, че Божията Майка „causa radicalis“, е основната причина за Светата Евхаристия в смисъл, че от Мария водят началото си онова тяло и онази кръв, които истински и реално присъстват в Светата Евхаристия, биват принасяни в жертва и се приемат като храна.” (http://www.catholic-news.bg/?page_id=414).

Само преди седмица проповядвах за доходния църковен бизнес практикуван от католическата църква с индулгенциите.

„Наскоро някой  ме попита какво е индулгенция.  Тъй като човекът нямаше  много вземане-даване с църковната терминология, му го обясних по начин, по който да ме разбере: Ако имаш достатъчно пари, ще можеш да изкараш някого от ада.  Той ми отговори: Ама то е подобно на това, че ако имаш достатъчно пари ще можеш да изкараш и някого от затвора. Как мислите дали ме е разбрал правилно?”

В Заключение ще посоча 5-те Sola на протестанската църква:

 Тези лозунги станали сплотяващи възгласи, които се докосвали до разрешението на проблемите, които реформаторите вярвали, че са идентифицирали.

 Solus Christus  Само Христос

Христос е единственият посредник между Бог и човека. Поради грехопадението, човекът е отделен от Бог и има нужда от Спасител и Изкупител в лицето на Господ Исус Христос.

Sola Scriptura  Само Светото писание

Според реформаторите Светото писание, или Библията, е непогрешимо боговдъхновено Божие Слово и тя е най-високият авторитет за вярата и практиката на християнина и Църквата. Над нея не съществува по-висок авторитет, към който да се прибегне. 

Sola fide  Само чрез вяра  

 Протестантите характеризирали римокатолическата концепция за свръхдлъжните дела, самоналоженото наказание, отслужването на меса или литургия за мъртвите, съкровището със заслугите на светиите и мъчениците, изповедта пред свещеник и чистилището, като упование на някакви други средства за оправдание като добавка към вярата в Исус и неговото дело за изкупление на Голготския кръст.

Sola gratia. Само по благодат.

Реформаторите казвали, че спасението се осмисля изцяло като Божи дар (като например Божието действие на незаслужена благодат и милост), който се дава чрез Светия Дух според изкупителното дело на Исус Христос само и единствено. Следователно те спорели, че грешникът не бива приет от Бога въз основа на промяната, която настъпва у грешника под влияние на Божията благодат и, че грешникът бива приет без никакви изисквания към заслугите на неговите дела, защото никой не заслужава спасение. Делата са доказателство, но не и причина за спасението на човека (Еф. 2:8-9).

Soli Deo gloria Само на Бог да бъде славата.

МЕТАМОРФОЗАТА НА БРАТ ВЕЛИЧКО

Преди около месец на една конференция се срещнах с група пастори.

Когато изказах моето мнение, че г-н Величко Велев е агент на ДС, имаше реакция от тяхна страна на пламенна защита, като казваха че Павел Игнатов и Васил Еленков може да са агенти, но не и брат Величко. Предварително се извинявам, че не можах веднага да отделя време за да се аргументирам, но смятам, че въпросният документ хвърля достатъчно светлина за метаморфозата която „брат” Величко Велев преживява. От брат Велев на ДВ (доверена връзка) ГЪЛЪБОВ; от ДВ ГЪЛЪБОВ на агент ЕДЕЛВАЙС.

Във въпросният донос ДВ ГЪЛЪБОВ (Величко Велев) докладва, че Павел Игнатов е дал религиозна литература на Георги, която след като я прочете да му я върне. Георги, споделя с ДВ ГЪЛЪБОВ, че Павел има в къщи пълна библиотека с подобна литература.

Оперативното поръчение към ДВ ГЪЛЪБОВ  е да посети Павел Игнатов в домът му  и да проучи откъде той получава тази литература.

Забележката от офицера на ДС е абсолютно ясна: ГЕОРГИ ВЕЛЕВ е син на източника ДВ ГЪЛЪБОВ, и ако ДС вземат някакви мерки да внимават да не го разконспирират.

В задачата се пита: Чий син е Георги Велев? И ако е син на Величко Велев, това означава, че е и син на ДВ ГЪЛЪБОВ.