Две лъжи не правят истина!

Днес, докато размишлявах  върху  практичната страна на  покаянието реших да го  напиша, за да сложа в ред мислите си,  и ми се щеше да ги формулирам словесно.

Тъй като  покаянието  е  в  основата  на правилните  взаимоотошения между  човека и Бога и за да  може  грешният  човек да  бъде възстановен  в праведна  позиция, то  покаянието  му  би  трябвало да  бъде  придружено,  не  само  от думи на  изповед  на  прегрешението , но и  придружено  от  дела съответстващи на  покаянието, които в крайна сметка ще доведат до плодове.

Важно  предупреждение което виждаме в  проповедта на  Йоан Кръстител към каещите се  фарисеи и садукеи бе:

„А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.”  Мат. 3:7-9

Открояват се следните   предупреждения,  които  Йоан  отправи:

Първо,  тяхното покаяние да не  бъде само на думи, но да се видят  плодове, които са  доказателство, че те са се  покаяли.

Второ,  да не разчитат на  статута,  който  имат,  родослове, титла, власт или  позиция (неща които  явно  и тогава са се  ценяли високо  всред хората), като  им  изтъква, че  и  от камъните  Бог може да  издигне  хора  на техните места.

Тъй като  през  изтеклата  година  станахме свидетели на опитите за покаяние на някои  от пастирите/агенти, (казвам  някои, понеже други дори  и не си направиха  труда да  симулират такова), важен  остава  въпроса, тяхното  покаяние  истинско ли е или  просто изказват думи на съжаление, колкото да  симулират „покаяние” без да  бъдат  видяни  делата на покаянието и плодовете  произтичащи  от него.

За да  представя  по-пълна  картина  ще се  спра на два  пасажа от Библията един старозаветен и  един новозаветен, които  дават  ясни  насоки  за действията  съпътстващи  покаянието.

„Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа,

като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог,

или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;

или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо;

в каквото и да било нещо съгреши той между всички ония неща,

които прави човек та с тях съгрешава,тогава, ако е съгрешил и е виновен,

нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това,

което е придобил с неправда, или повереното нему нещо,

или изгубеното нещо, което е намерил,

или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо;

нека го повърне напълно и му притури една пета;

в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.” Втор. 6:2-7

Първо  искам да  отбележа, че лъжата кражбата  и  измамата в този случай са  престъпление против Господа, въпреки че  пряко  потърпевш може да  бъде  даден  човек. Дори  ограбеният да не  може да се защити, крадеца  и  изманика е виновен и пред  Бога, Който знае  как да въздаде  правосъдие.

В този  пасаж  виждаме, че ако някой чрез лъжа  или  измама онеправдае  ближния си, начина  предписан в Словото е: да върне това което  придобил с неправда и да прибави  към  стойността му  20%.  Едва  тогава може да  пристъпи  към принасяне  жертва за  грях за да му се  прости това, за  което  е  бил виновен.

Следващият  пример на който  искам да се спра е историята на Закхей.

„И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците,

и богат, искаше да види Исуса Кой е,

но не можеше поради народа,

защото беше малък на ръст.

И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види;

понеже през оня път щеше да мине.

Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече:

Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

И като видяха това, всички роптаеха, казвайки:

При грешен човек влезе да преседи.

А Закхей стана и рече на Господа: Господи,

ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом;

защото и този е Авраамов син.

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.”

Лука 19:2-10

Първо  искам да  отбележа, че Закхей по всички  определения беше считан като  грешник и бирник, ограбил и онеправдал мнозина. За разлика  от фарисеите, той не криеше  грабежите и измамите си. Но в деня  в който се срещна с  Исус, Закхей реши да  започне  нов живот, покая  се  от  греховете си, като и раздаде половината от  състоянието си на сиромасите, и ако по някакъв начин бе ограбил някого беше  готов да  го  компенсира, като му  възстанови  щетата  четри пъти.

Оценката на  Исус бе,  че в дома на  Закхей  е станало  истинско покаяние  и спасение.

И в двата  разгледани пасажа  от Словото се вижда, че  покаянието  бе  придружено с дела на възстановяване на  щетите на оргабените и  измамените. Че дори  и даване на повече от взетото.

Днес  когато  гледаме  и слушаме  за  покаянията на  агентите/пастори, не можем да не си зададем  същите въпроси:

      1.      Кой  е ощетен  от техните действия?

      2.      При декларираното покаяние  от страна на  агените последвало ли е възстановяване на  щетите?

      3.      На лице ли са  плодове  съответстващи на  покаянията  им?

Нека се запитаме, ако даден  човек става  пастор със съдействието на ДС. Т.е. той е  придобил  пастирската  си  длъжност, като е лъгал братята си, донасял и  предавал  църквата си, и благодарение на тези  лъжи, измами и  комбинации той е в тази  позиция. Ако такъв човек  претендира, че се покайва, следва ли  такъв да върне  това  което  е взел чрез неправда (в този  случай  поне да подаде оставка)? Не е ли  редно да запита потърпевшите, кажете ми как мога да възстановя това, което съм  ограбил или  онеправдал?

Ако даден епископ придобие пари чрез  измама лъжейки за несъществуващи проекти, несъществуващи палежи  от радикални ислямисти върху църкви, не би ли  било  редно  ако   същият заявява,  че се  покайва да върне  парите на  измамените братя, че  и да  възстанови щетите  последвали  от това?

В противен случай  това би било равносилно на това да  ограбя човек, и  когато  бъда  хванат да  кажа „покайвам се”, но да не върна парите, които  съм  заграбил. Можем ли да наречем  подобно деяние покаяние?

Пишейки горното  осъзнавам че две лъжи не  правят  една  истина. Веднъж  агентите/пастори са лъгали служейки на ДС. Сега  се  опитват да лъжат, че се  покайват.  Когато съберем тези  две  лъжи не се  получава  истина.

Напротив  лъжата става  все по-голяма.

И последно  ако  искаме да видим възстановяване в страната ни, Църквата трябва да премине през  истинкият процес на  покаяние. Ако ли пък не, ще  бъдем поредното поколение, което  пренебрегва  призива  от Бога за  очистване и  покаяние  и  ще  умре  в своята  духовна пустиня.

„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.”  Деян  3:19