За ваксините и COVID19

            За ваксините и COVID19 

С появата на първите ваксини срещу COVID19 естествено възникват и въпроси за това какво представляват и каква е тяхната ефективност и безопасност. 

Класическите ваксините съдържат патоген, който е отслабен / атенюиран или убит (най-често химически). Ваксините на Oxford/AstraZeneca и руската Спутник V са базирани на използване на аденовирус, в състава на който е включен участък от генома на COVID 19, съдържащ регион от рецептор свързващия домейн в състава на шипчето на вируса, с помощта на което той се свързва с Angiotensin-converting enzyme 2 (ACE2) – ензим, прикрепен към мембрани на клетките в белите дробове, артериите, сърцето, бъбреците и червата, за да проникне в тях. Изборът на този таргет от много от компаниите, произвеждащи ваксини, е свързан с обстоятелството, че така се блокира навлизането на вируса в клетката при последваща инфекция. Тъй като геномът на аденовирусите представлява двойноверижна ДНК, а геномът на COVID 19 едноверижна РНК, с помощта на ензима РНК зависима ДНК полимераза, едноверижната РНК се превръща в двойноверижна ДНК, преди да влезе в състава на аденовируса. За да осъществи своята функция, така конструираният аденовирусен вектор трябва да достигне до ядрото на клетката гостоприемник, където се презаписва носената от него информация (транскрипция) в информационна РНК, която трябва да се върне в цитоплазмата на клетката, за да се използва като матрица за изграждане на съответния белтък. Впоследствие той се открива върху клетъчната повърхност и служи като антиген за активиране на хуморален (чрез антитела) и клетъчен имунитет. При ваксините, базирани на информационна рибонуклеинова киселина иРНК (mRNA), отпада необходимостта от използване на вектор за въвеждане и синтезиране на иРНК в ядрото на прицелните клетки, т.к. чрез съществуващите нови технологии иРНК може да се синтезира in vitro с помощта на предварително проектирана плазмидна ДНК, носеща информацията за синтез на иРНК, която да се въведе директно в организма. Всичко това стана възможно благодарение на получената информация за структурата на COVID 19 чрез определяне на нуклеотидната последователност на вирусния геном. Известно е, че съществуват различия в структурата на вирусната и човешка иРНК, което позволява по-лесно откриване и елиминиране на иРНК на патогена. От друга страна, срещата на организма с чужда иРНК може да провокира свръхреакция на имунната система, включително различни форми на алергия. Ето защо, за да се намали тази възможност от нежелани реакции, двата края на синтетично създадената иРНК се модифицират по специфичен начин. 

За пръв път през 1990 г. беше доказано, че може да се инжектира иРНК в мускулна тъкан на животни, при което да се предизвика желан синтез на протеини. Известно е, че РНК молекулите са много нестабилни и се разграждат в тялото при самото инжектиране. За да се направи по-стабилна и да се предпази от разграждане, иРНК се обвива от биологично съвместими и разградими липидни частици (липозоми), каквато е настоящата технология на Pfizer и Moderna. 

Освен срещу инфекциозни болести през 2000 година бе демонстрирано, че изолирана информационна РНК от туморни S1509 клетки може да предизвика имунитет. Това дава началото на нова методика за лечение и превенция на онкологични заболявания. Друга интересна технология за РНК ваксина против рак с обещаващи резултати е инжектиране на епителни или други клетки, които са предварително трансфектирани с тотална РНК, изолирана от туморни клетки. Всичко това дава перспективи за създаване на персонализирани РНК ваксини чрез изолиране на РНК от туморните клетки на пациента. 

Съществува още една група иновативни ваксини – т.нар. протеиновите ваксини, които са класическата алтернатива на иРНК ваксините. В тях се съдържа само и единствено белтък от патогена. Тук производственият процес, подобно на този при класическите ваксини, е сложен и трудоемък, защото изисква освен култивиране на патогена и неговото пречистване. Всичко това не просто отнема време, а всяка технологична стъпка изисква огромен финансов ресурс; иРНК ваксините обаче предоставят едно изключително ценно предимство – те прескачат голяма част от тези технологични стъпки, с което се пести време и пари. 

С появата на първите ваксини срещу COVID19 естествено възникват и въпроси за тяхната ефективност и безопасност. 

Преди всичко трябва да знаем, че е напълно естествено човешките клетки да произвеждат протеини от чужди РНК. Това е в основата на вирусната инфекция – навлиза чужда частица в нашите клетки, които освобождават своята генетична информация, от която се синтезират непознати иРНК, а впоследствие и нетипични за нас вирусни протеини. 

Предимството на иРНК (пред отслабените живи ДНК ваксини) е, че този генетичен елемент на вируса не навлиза в ядрото на клетката, няма контакт с нашето ДНК и не може да се интегрира в генома ни. Информационната РНК не се намножава в клетките ни и се разгражда до няколко дни. Друго предимство е, че броят копия иРНК в състава на ваксината, които трябва да участват в изграждането на антигенния белтък, е предварително зададен и не може да се увеличава, за разлика от ваксината базирана на аденовирус, където вирусът макар и отслабен може да се възпроизвежда неизвестен брой пъти. 

Изискването за съхранение и транспортиране на ваксината при минусови температури се базира на нестабилността на иРНК молекулата и опасността тя да деградира. Това в най-лошия случай няма да доведе до имунен отговор. 

Ваксинирането с иРНК (включително за COVID19) не може да причини заболяването, от което е предназначена да ни предпази, тъй като ваксината не съдържа жив вирус.

В ситуацията, в която се намираме с COVID19 и намесата на човека, свързана с ограничаването чрез мерки за разпространението му, води до вид агония, при която процесът се забавя и разтегля във времето без перспектива да приключи скоро. Това без съмнение спасява човешки животи, но не води до решаване на проблема. И тъй като за близо година приблизително 15% от хората са се срещнали с вируса, всеки може да изчисли колко време ще е необходимо да го изкараме всички. И докато последните се заразят, първите вероятно вече ще са изгубили имунитета си, което може да ни постави в омагьосан кръг. При тези обстоятелства ваксината (при наличие на достатъчен брой ваксинирани) се явява приемлива, ако не и единствена алтернатива, когато отсъства отговорност и дисциплина за решаване на проблема в глобален мащаб.

PhD Теодор Тодоров

Публикацията ви нарушава нашите Стандарти на общността по отношение на омразната реч

Angel Pilev - 17 юни 2016 г.
Нещо което съм писал през 2016 г. относно Гей парада, днес ФБ ме уведомява, с това си послание. Как пък през тези 3 г. никой до сега не се беше засегнал :)



За всички обаче е ясно, че исканията на въпросното общество на Лесбийки, гей, бисексуални, трансполови и интерсексуални (ЛГБТИ) не са искания за равни права, които никой не отрича, а в същността си са искания, целящи не просто приемане на „различните”, а влияние върху все още неоформената детска психика и натрапването на хомосексуалните идеи. Организаторите, които стоят зад планирането и провеждането на гей парада, имат идеята да вменят вина у мнозинството български граждани, че обществото ни не е толерантно към хомосексуализма. Но то не е длъжно да бъде толерантно към практики и явления, които са в разрез с християнския морал и вяра. Лансира се и крайно манипулативното внушение, че подкрепата за гей парада е нещо модерно, демократично и европейско. В действителност обаче провеждането на гей парад не е протест срещу дискриминацията, а опит за насаждане на т.нар. гей лайфстайл. Независимо какво обяснение се търси за причините на хомосексуализма – дали е вроден (под влияние на генетични фактори), придобит (повлиян от възпитание и култура, от социални и психологични фактори) или комбинация от всичко това (епигенетични фактори) и независимо колко събития се организират в подкрепа на съществуването му, един въпрос като че ли остава незасегнат – въпросът за ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, което хомосексуалистите искат да осиновяват! То няма ли право на майка, ако го осиновят двама мъже, или на баща, ако го осиновят две жени? Много хора се питат какво пречи хомосексуални да отглеждат деца? Но по-важният въпрос е КАКВО Е НАЙ-ДОБРЕ за самите деца? И накрая, нека да се върнем на съществения момент, че всъщност борбата на ЛГБТИ обществото, не е борба за права, а за привилегии. В Република България не съществува закон, който да наказва или рестриктира хора с нестандартна полова ориентация. Напротив, в Конституцията е записано, че всички хора са равни, независимо от техният етнос, пол и религия (вж. Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние).

Кръстът изпитва всичко!

Кръстът изпитва всичко!

(невчесани мисли от неделната ми проповед)

„Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.“ Матей 16:24 

·        Мнозина днес възприемат кръста като красиво украшение или религиозен символ, върху когото не е необходимо много да се задълбочаваме.

Факт е обаче, че всеки ден ни се налага да носим своя си кръст. Проливаме сълзи и носим мъка в себе си, минаваме през болести, проблеми, бедност, самота, старост, клевети, гонения и т.н. И в сърцата ни се извършва тайната на разпването, разпва се нашето его, боли ни!

·        Да носиш кръста си не е лека задача. Тежко е, разбира се, когато осъзнаеш, че да носиш кръст не като да носиш златното кръстче на врата си. Не е просто обикновен изказ, а  реално носене на личния кръст.

Носейки Своя кръст по пътя към Голгота, Господ е паднал на земята. Той не е могъл да издържи на прекомерната тежест на кръста. Именно затова Симон от Кринея е споделил с Него бремето на кръстния път. Когато ни е тежко да носим своя кръст, трябва да сме отворени и да не  отхвърляме възможността за помощ?

 „А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.“ Матей 27:32

·        Знаем ли какво е да носим кръста си и да обичаме Христос? Велико нещо, но трудно, много трудно е да носиш кръст и да обичаш Христос! Да Му казваш: „Господи, обичам Те!”

„Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам.“ Йоан 21:16

И след няколко дни ни дава кръст. Объркани питаме: „Господи, какво е това? Не се ли страхуваш, че мога да се разколебая, че ще спра да Те обичам? Че мога да загубя вярата си, че мога да Те оставя и си тръгна?“

Не бива да забравяме, че ние като християни подобно на Христос, чрез Кръстът, на който бе разпнат, така и ние се издигаме  над земното ни, над тленното ни естество.

За чалга проповедите на ширпотребата

Идва момент в живота на проповедника, в който съзрява, момент, когато се изправя пред решението какво, защо и как да проповядва. Това е изборът между стойностните проповеди и послания, които радикално променят живота ни, и чалга проповедите на ширпотребата - тези, които гъделичкат ушите и подсигуряват бурни ръкопляскания и възторжени възгласи "Амини и Алелуия"! Такива, които нямат за цел да накарат слушателя да се замисли върху смисъла на чутото, а подобно на политическите централи задават опорни точки на своите пасоми.
От една страна са посланията на тези проповедници, които те дълбоко са осмислили и вярват това, което говорят от амвона, родени в молитва, от опит, платени с цена, подпечатани с вярата им. Това не са копи-пейст проповеди, заимствани от поредния лъскав гуру, написал книга пътеводител от сорта на: "Седем стъпки към успешен...”, „Три ключа за безусловен успех”, „Приеми помазанието за чудеса в живота си” и т.н.
Ако човек наистина иска, то не е трудно да се направи паралел между жито и плевели, овци и кози, огън и вода или както Господ Исус е казал: "когато си поискал хляб и риба ще знаеш, че са ти дали хляб и риба, а не камък и скорпия"!
Ето защо, без да претендирам за пълна изчерпателност, съвсем обективно и конструктивно ще се опитам да разделя скъпоценното от нищожното. Нали това ни учи и Словото!

Да вземем например нашумялото модерно послание за благодатта,
което има своята основа в Словото, но лесно може да бъде преиначено и да послужи за гъдел в ушите, водещ до истеричен смях.
Обобщено посланието за Божията благодат акцентира повече върху прошката, милостта и "вторите шансове", които човек получава, независимо от неговите грешки. Което е и така, и не е така. Да, Бог дава милост и благодат на грешника, за да го избави от греха му, но не му дава правото да злоупотребява с Неговата милост и благодат. Има една тънка линия, за която говори и ап. Павел  „И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.“ 2 Коринтяни 6:1 BG1940
Едно е да кажеш на един хомосексуалист, виж какво, начинът, по който си живял, е грешен и извратен пред Бога. Но Неговата любов и благодат са огромни и след като искрено се покайваш, Бог прощава твоите грехове и те прави ново създание. Съвсем друго нещо е да кажеш: Да, ти си гей, принципно в Стария завет за хомосексуализъм е предписано убиване с камъни, но в Новия завет имаме посланието на Божията благодат и да знаеш, че Бог те обича и те приема такъв, какъвто си. А хора, които казват, че не е нормално да си гей, те не разбират посланието за благодатта, те са фарисеи и т.н.
Друг удачен пример е посланието за "просперитета", където фокусът и акцентът се поставя върху материалните блага. Накратко, подобно учение може да се охарактеризира със следните твърдения:
- Христос умря на кръстта за да те направи богат. Щом си дете на Бога, ти обезателно трябва да си много богат. Това богатство ще се отключи в живота ти, ако даваш пари в проектите на същите тези доста "успяли" проповедници на просперитета.
За да има баланс, трябва да посочим, че да, наистина Христос умря за нас, но за да ни спаси, а не да ни направи мултимилионери. Ап. Павел пиеше, че: „Бог е верен да снабди всяка наша "НУЖДА" и някак си, като кажем "нужда", съвсем логично е, че това не са имения за милиони долари, частни самолети и т.н. Когато Христос  говореше да не се безпокоим за нуждите ни, Той визираше  храна и облекло. От там нататък твоят успех ще се дължи на твоето трудолюбие, дисциплина и приоритети -  подобно на притчата за талантите, къдете всеки имаше прогрес и успех според постъпките и възможностите си.

Но да се върнем на проповедниците, които проповядват подобни послания. Какви са предупрежденията в Словота за подобни хора:

„Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които <човеци> пътят на истината ще се похули. От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна <приготвена>, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.“
2 Петрово 2:1-3 BG1940

За най-значимото събитие през последните 20 г.

Твърдението  за конференцията в Пловдив, организирана от "Христос за всичи нации", че  е "най-значимото събите за последните 20 г." предизвиква много въпросителни защо точно това събитие е удостоено с такава висока оценка.
Да, това че Божието Слово се проповядва открито след падането на желязната завеса е само по себе си достатъчно значимо. И трябва да сме благодарни на Бога и да помним, че за да се случват подобни събития е имало християни, които са платили висока цена  на гонения и репресии, които не са преклонили коляно пред комунистическата машина, на която пръв се опълчи публично брат Джони Ноер, адресирайки директно управляващата върхушка: "Фароне, пусни людете ми"!
Но някак си дали случайно, или не, винаги около подобни събития, не само през последните 20 г.,  но и от началото на промените у нас, например събранията на площад Батенберг през ранните 90 г. с канадския проповедник Питър Юнгрен, където по официални данни присъстваха над 150 000 души; "Небесната експлозия" на Националния стадион "Васил Левски"; пророческите слова на Лестър Самърал в НДК, София;  събранията на стадион "Академик" с Луис Палау; гостуването на Джон Остин във Варна; конференцията в София с Р. У. Шамбак; Джойс Маер, Бени Хин и т.н., като услужливи сътрудници изпъкват вече разкритите от Комисията по досиетата пастори агенти, които "съдействат и помагат" въпросното събитие да мине съгласувано.
Разговарях с младеж, присъствал на събранията в Пловдив, и ето какво сподели той: "Много исках Даниел Коленда да се моли за мен. Имаше три молитвени тунела. Тръгнах към единия и видях Васил Еленков/агент Велев (епископ в оставка поради морални нередности, поднесъл "покайно извинение") да полага ръце на младите; сепнах се - не исках агент да ми полага ръце. Върнах се бързо и застанах на другата линия, а там Павел Игнатов/агент Клисурски (подал бутафорна оставка, но вместо да слезе от заеманата длъжност, удостоен с титлата "почетен епископ на България") горещо полага ръце на младите. Пак се върнах и застанах на третата линия, където беше Д. Коленда, и там минах за молитва."
Аз вярвам в доктрината за ръкополагане, както и в силата на влагане и предаване на духовните дарби. Ето защо съм много внимателен и искам да знам КОЙ и КАКВО влага и предава. То не че е нещо ново агенти да ръкополагат.
Но да се върнем към "значимостта". За агентите на ДС и техните прозелити и наследници едно подобно събитие днес им служи за платформа да бъдат легитимирани и разпознати и, както те се самоопределиха, да се представят за "лицето на Бг евангелизма".  Но подминават друго значимо събитие от м. март 2012 г., на което бяха разкрити сътрудниците и доносниците на  ДС в църквата.
Остава да си зададем въпроса дали организаторите на събитието знаят за хронично прогресиращите морални, доктринални и агентурни отклонения на агентите ВЕЛЕВ и КЛИСУРСКИ? Питам се като какви трябва да бъдат приемани организаторите от българска страна - като конформисти или наивници, които оставят агенти на ДС да си разиграват коня на подобно събитие, а може би като тайни поддръжници на ДС кадрите в църката?
Та на въпроса защо това да е най-значимото събитие за последните 20 години -
защото се спасиха милиони ли, или защото агентите на ДС намериха платформа да бъдат реабилитирани и да се позиционират като фактор за бъдещи събития в България, оставам всеки сам да си отговори!

УПОРИТОСТТА НА ДЯВОЛА (пастир Христо Куличев)

Една баба учела своите внуци да не говорят лошо за другите защото от всеки човек могат да научат нещо хубаво. Едно от тях я  запитало:Бабо, та какво хубаво можем да научим от дявола.”Тя отговорила„ Да се научим да бъдем настойчиви като дявола. Колко пъти той ви кара да вършите зло? Колко пъти той упорито ви нашепва да вършите нещо лошо? Провалил се веднъж, идва втори, трети път.

Същата упоритост проявяват и служителите на Държавна сигурност като се опитват да вербуват някой църковен служител. Викат го втори, трети път и когато се уверят, че от този човек не става доносник те или го наказват или го оставят на мира. При мене беше така. Понякога си представям как  тези служители на Държавна сигурност са се събрали на група и се подиграват  с поведението на този или онзи, когото са вербували и страшно ме  боли.. До там ли сме паднали – вместо хората да ни величаят, както са били първите християни, те да ни се подиграват!  Но в действителност те се подиграват на тези, които не са вече Христови служители, а са Го продал, за да служат на Неговите врагове...

Интернет отварям, за да видя пощата си, но не и това, което се публикува там.  Имам убеждението, че интернета ми ограбва времето, а аз трябва да го използвам за други важни неща. Приятели ми споделят, че  Вениамин Пеев публикувал неща с много лош и нехристиянски език. „Тогава защо си губите времето да ги четете”, беше моят отговор. За моя голяма изненада  получих два материала писани от пастир ВенеаминПеев за п-р Васил Зяпков. За мое учудване те бяха изпратени от неговата внучка. Имаше придружаващо писмо – молба, на която аз се почувствах длъжен да отговоря. А за това против моето желание трябваше да ги прочета. 

Здравей п-р Куличев!
Имам една молба към теб  - да прочетеш изпратения текст, чийто автор е Вениамин Пеев, и ми кажеш мнението си. Ти си единственият жив свидетел на станалото преди много години и познаваш дядо.
Ще ти бъда благодарна!
С най-добри чувства!
Милена

Колкото и да ми беше неприятно, трябваше да прочета и двата материала:

Първият: Васил Зяпков и допломатическите проблеми между  България и  Западния сват.

Вторият: Архивите говорят – пастир Васил Зяпков за масонството в българския  евангелизъм.

Предполагам , че и двете заглавия са поставени от Вениамин Пеев. Ще споделя  изненедата си, че авторът не само се злепоставя като историк и богослов, но се излага като християнин и човек. Не мога да проумея към кого са насочена неговите удари – дали към Васил Зяпков като пастир ня когрешанските църкви или към самите конгрешански църкви. А може  и към двете, както казва народната поговорка  -  „с един куршум два заека”, което е по-вярно. Вървят заедно.  В желанието си да разкрие пастир Васил Зяпков, като голям дипломат и  активен масон пренебрегва факта, че говори за един затворник, който не е бил на себе си, както и всички останали затворници с него в този процес. Защо показанията на пастир Зяпков са приети от пастир Вениамин  Пеев за неоспорими  доказателства, когато той е арестуван на 4 ХІ, а пренебрегва свидетелството на Харалан Попов и неговия брат. На процеса пастир Ладин Попов не се признава за виновен. На въпроса на съдията:  „Брат ти Харалан Попов  призна пред съда, че ти си му давал шпионски сведения. Кой от вас  лъже, ти или той?”  Отговорът на Ладин Попов е ясен и категоричен: „Той” и споделя, че „Бог беше Този, Който ми даде смелост за такъв отговор”. (Исторически архив стр.64).

Може би този факт  не е познат на Вениамин Пеев. Но защо потулва факта, че всички пастири са преминали през мелницата на Държавна сигурност и са били смазани  и унищожени физически, психически и духовно и напълно обезличени, за да направят от тях  „шпиони”.  Пастир Харалан  Попов споделя в своята книга „Изтезаван заради вярата  си” много подробно как е станал „шпионин” и не само той, а всички в това число и Зяпков.  Харалан Ппопов пише „Комунистите изготвиха цяла серия от  „признания”, които да подпиша. Подписах  ги. Ако ми бяха  заповядали, че Бог е мъртъв, , щях да го  направя. Бях  до  толкова  лишен от воля, че повече нямаше на къде (стр. 63-64).

Венеамин Пеев постъпва много непочтено като се опитва да анализира личността  Зяпков – шпионин, но не казва нищо за това, че е лишен от своята самоличност  и воля . Харалан  Попов е споделил това много искрено. Защо Вениамин Пеев  премълчава тази истина и на кого иска да угоди като се опитва да прави  догадки за поведението  на пастир Васил Зяпков  и го изкарва виновник   за проблемите между България и Западния свят. Твърдението му е ясно ПАСТИР ВАСИЛ ЗЯПКОВ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ МЕЖДУ  БЪЛГАРИЯ И ЗАПАДНИЯ СВЯТ.  Може би той е виновен и за студената война между Изтока и Запада? Не може ли пастир Пеев да проумее, че пастир Зяпков е бил само маша в ръцете на комунистите?  Защо Вениамин Пеев не е използвал тези конкретни фаткти, които са явни на всички – за големите мъчения на пастирите, каква е била политиката на комунистите, защо използват пастир Запков, когато той не е нито политик, нито дипломат.  Ако пастир Вениамин Пеев не разбере това и не го осъзнае  той се е провалил като историк и богослов.  Но той го е направил вече  като пише две статии за пастир Зяпков, а не споменава нищо за другите пастири, с които са били заедно в един тиган и на един  огън.

Защо пастир Вениамин Пеев продължава да говори за „шпионската” дейност на пастир  Зяпков  и да прави публично достояние своите  „ проучвания”?  Той не знае ли, че всички  осъдени по първия и втория пастирски процеси са оневинени от всички обвинения и напълно реабилитирани  със закон приет от 41-то  Народно събрание 28 юли 2010 ДВ бр.62.. Той не осъзнава ли,  че  да се обвинява един  човек, който е оправдан е липса на всеки човешки морал, а какво  остава за един пастир с  претенции на богослов и историк?

  Съжалявам ако тези факти и други, които са свързани не само с пастир Зяпков, а с всички пастири, които бяха съдени с него са премълчавани от пастир Вениамн Пеев. Защо не е използвал конкретните факти, които са   явни на всички – за големите мъчения на пастирите, каква е била политиката на комунистите към вярващите. Защо е седнал да залъгва наивни читатели с голямата дипломатическа дейност на пастир Зяпков, каквато той не е имал и за  неговата масонска дейност, какъвто той не е бил? Като непосредствен свидетел пастир Куличев присъстваше  в съдебната зала.

 Който иска повече подробности  за пастир Христо Куличев  и неговата „шпионска” дейност като бригадир представен от пастир Вясил Зяпков нека прочете книгата  „Процесите –партията  срещу църквата.” Таогава ще разбере фалшификациите на пастир Вениамин Пеев с едничката цел да злепостави пастир Зяпков. Но моля читателите за малко търпение да  спомена две неща, с които пастир Вениамин Пеев ме предизвка. Това не значи ,че предизвиквам някаква полемика с  пастир Вениамин Пеев. Той трябва да бъде на ясно, че това няма да стане.  Но това, което ще споделя е предизвикателство към читателите да се замислят  какъв човек е  пастир Вениамин Пеев със своето поведение?

1. Като редактор и съавтор на книгата „Вестители на истината” ще кажа ,че книгата е издадена през 1994 год.. Нямам предвид нелегалното издание на циклостил през 1984. Какво накара пастир Вениамин Пеев след 21 години да се интересува за „моята истина” Но ще задоволя любопитството му  За мен има само една истина . Това е Господ Исус Христос, Който е Пътят, Истината и Животът.. Моята молитва към Него е: „Боже, ти си ме научил от младостта ми и до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела. Сега, когато съм стар и с бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не  разглася силата Ти на този род, Твоята мощ на бъдещите поколения.” (псалом 71:17-18)  Ако за пастир Вениамин Пеев има други истини , това е негов проблем.
2. Много е изненадващо защо пастир Вениамин Пеев се отнася с голяма  настървеност срещу пастир Ангел Пилев, който има смелостта да говори открито против тези пастири, които са станали агенти на ДС (Виж неговата книга „Пастири агенти на ДС”).  Защо той не е последователен  в своето поведение. Защо пише срещу Петдесетния съюз и неговите представители като пастирите Зарев, Виктор Вирчев, Врачев и други. Защо покровителства пастири като Благовест Белев,  Васил Еленков и Павел Игнатов, които бяха в една „Божия” църква. Последните двама споделиха  лично с мене, че по нареждане на ДС дойдоха да помагат  на наложения от тях Павел Иванов за „укротяването” на конгрешаните. на  ул.”Солунска” № 49, а пастир Христо Куличев бе в затвора.. Защо е това негово  открито двуличие?  Това ли е неговата истина?

Може  би някои от тези  събития са непознати за младото поколение и  не искам да отегчавам читателите, със събитията, които донесоха смут, неискреност и нечестие в църквата  и продължават да пречат да се освободи тя от комунистическото наследство, за да имаме  в България  една чиста църква, без бръчка и петно както  Христос очаква да въде Своята невяста. Ще  бъдем ли безразлични към  това нечестие в църквата, което пастир Вениамин Пеев умишлено скрива със своите писания ?

 Милена,

Надявам се, че донякъде отговорих на твоята молба Зная, че майка ти те пазеше ревниво от разочарованията в църквата. Ако не можеше да видиш това разочарование в живота на някои хора, то достига чрез писмата на други. Дали пастир Вениамин Пеев ще разбере това и ще ти се извини, аз не знам. Но ти остави това в Божиите ръце и помни, че Христос никога няма да те разочарова. Той е верен в Своите обещания, грижа и любов.  Знаеш това от  баба ти и майка ти.

Христо КУЛИЧЕВ

Не мога да определя кое е в повече – тъжното или смешното.

       

       Принципно  мразя шаблонните изрази и в повечето случаи игнорирам човека, който  ги използва. Смятам, че в повечето случаи хората, които ги използват, не разбират или не осъзнават колко кухо и безсмислено е подобно говорене.

        Често пъти колкото от по-високо място идват, с толкова повече патос са облечени.

        Мнозина политици с изтъркани словоблудства просто не ги слушам, но когато чуя какво се говори и проповядва от амвоните, изтърканите и неприложими изрази, както и чисти безмислици, но за сметка на това изречени със тържествен тон, направо съжалявам клетите слушатели, които трябва да понасят и това.

Та съвсем наскоро слушах една обща молитва водена от подобен тип говорител. Не знам за вас, но аз принципно се вслушам  в молитвите. Ето защо и не бих си позволил да кажа „амин” на молитва, с която не съм съгласен.

        Та на въпросната молитва водещият казваше: „Боже, аз Ти давам право да работиш в това събрание…”, а на мен на момента ми се прииска да си изляза. Разбирате ли човекът с микрофона „дава право на Бога”, защото ако той не му даде право, видите ли, Бог няма да направи нищо без негово разрешение. Не мога да определя кое е в повече – тъжното или смешното.  Всъщност има подобни лъжеучения и доктрини, в които  се твърди, че Бог след сътворението е предал всичко на човека и се е оттеглил, и  не може да направи нищо, ако човекът не даде законно право на Бога да се намеси. Та въпросът, който си задавам в случая е: Този тип специалисти на амвона, които дават „право на Бога, освобождават божията сила и т.н.”, дали са чули и недочули и повтарят заучената фраза или пък наистина си мислят, че Господ Бог има нужда от тяхното разрешение и право, за да направи каквото и когато си поиска?